Град на паднали ангели

ръката си напред, звънчето звънна леко и сладко като дъжд.

Клеъри се сви.

— Не искам дарове от господарката ти — каза тя. — Те винаги са обвити с лъжи и

очаквания. Няма да бъда длъжница на кралицата.

— Това не е дар — каза нетърпеливо Кейли. — С него можеш да я призовеш. Кралицата ти

прощава упоритото държание. Очаква в скоро време да потърсиш помощта й. Тя е готова да

ти помогне, ако я помолиш. Трябва само да звъннеш и слуга на двора ще дойде и ще те заведе

при нея.

Клеъри поклати глава.

— Никога няма да звънна.

Кейли сви рамене.

— Тогава няма да ти струва нищо да го вземеш.

Като в сън Клеъри видя как собствената й ръка се протяга и пръстите й посягат към

звънчето.

— Ти би направила всичко, за да го спасиш — каза Кейли, гласът й беше нежен и сладък,

като звъна на звънчето. — Всичко, каквото и да ти струва това, каквото и да се наложи да

обещаеш на Ада или на Рая. Нали?

В главата на Клеъри прозвучаха гласове от миналото:

„Някога питала ли си се какви неистини има в историята, която майка ти ти е разказвала, и

какво я е накарало да ти я разкаже? Наистина ли вярваш, че знаеш всички тайни от миналото

си?”

„Мадам Доротея каза, че Джейс ще се влюби в неподходящ човек.”

„Той още може да бъде спасен. Но ще е трудно.”

Звънчето звънна, когато Клеъри го взе и го стисна в ръка. Кейли се усмихна, сините й очи

заблестяха като стъклени мъниста.

— Мъдър избор.

Клеъри се поколеба. Преди обаче да успее да върне звънчето на феята, тя чу някой да я вика

и се обърна към майка си, която си проправяше път през тълпата. После се завъртя бързо

обратно и не остана изненадана, когато видя, че Кейли я няма, че се е стопила като мъгла на

утринното слънце.

— Клеъри — каза Джослин, когато стигна до нея, — търсих те. — После Люк ми показа

къде си и видях, че стоиш съвсем сама. Всичко наред ли е?

„Стоиш съвсем сама”. Клеъри се зачуди какъв вид прах ползваше Кейли — майка й би

трябвало да може да види през него.

— Добре съм, мамо.

— Къде е Саймън? Мислех, че ще дойде.

Разбира се, че ще попита първо за Саймън, помисли си Клеъри, не за Джейс. Въпреки че и

Джейс трябваше да дойде и, като гадже на Клеъри, може би трябваше вече да е дошъл.

— Мамо — каза тя и млъкна. — Някога ще започнеш ли да харесваш Джейс?

Зелените очи на Джослин омекнаха.

— Забелязах, че го няма, Клеъри. Просто не знаех дали ти се говори за това.

— Искам да кажа — продължи Клеъри упорито, — има ли нещо, което той може да направи,

за да те накара да го харесваш?

— Да. Да те направи щастлива — Джослин докосна леко лицето й и Клеъри стисна здраво

ръка, усещайки как звънчето се впива в кожата й.

— Той ме прави щастлива. Но не може да контролира всичко на този свят, мамо. Стават

разни неща… — Клеъри затърси подходящата дума. Как можеше да обясни, без да разкрие