Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
като някой зарязан от дамата си, с която е имал уговорка за бал. Изведнъж Саймън се
почувства много изморен — изморен да се тревожи за всички, изморен да се чувства
виновен за нещата, които беше направил и които може би тепърва щеше да направи. — А
Изи каза ли ти, че Джордан е избрал моя случай, за да бъде близо до теб? Трябва да чуеш как
говори за теб. Дори как изрича името ти. Човече, само как ми се нахвърли, когато си
помисли, че ти изневерявам…
— Не си ми изневерявал. Ние всъщност не бяхме гаджета. Изневярата е нещо различно…
Саймън се усмихна, когато Мая замълча и се изчерви.
— Прекрасно. Толкова много не го харесваш, че си готова да заемеш моята страна,
независимо от всичко.
— Минаха години — отвърна тя. — Той така и не се опита да ме намери. Никога.
— Опитвал е. Знаеше ли, че през нощта, когато те е ухапал, се е превърнал за пръв път?
Тя поклати глава, къдриците й се разпиляха, големите й тъмни очи бяха сериозни.
— Не. Мислех, че знае…
— Че е върколак? Не. Знаел е, че губи контрол, но как да предположи, че се превръща във
върколак? На другия ден, след като те ухапал, се върнал да те търси, но един претор лупус го
спрял. Не му дали да се доближи до теб. Дори и тогава не спрял да те търси. Едва ли е имало
и ден през последните две години, през който да не се е чудил къде си…
— Защо го защитаваш? — прошепна тя.
— Защото ти трябва да знаеш. Бях отвратителен като гадже и съм ти длъжник. Ти трябва да
знаеш, че не е искал да те изостави. Приел е моя случай, само защото името ти се
споменавало в досието ми.
Устните й се разделиха. Когато поклати глава, блестящите кристали на огърлицата й
блеснаха като звезди.
— Не знам какво да правя с тази информация, Саймън. Какво трябва да направя?
— Не знам — отвърна Саймън. Имаше чувството, че някои забива пирони в главата му. —
Но мога да ти кажа, че аз съм последният човек на този свят, който може да ти даде съвет за
любовния ти живот — той притисна ръка към челото си. — Ще изляза навън. Да подишам
малко свеж въздух. Джордан е там на масата, ако искаш да говориш с него.
Той махна с ръка към масите и после обърна гръб на питащите го очи, на очите на всички в
залата, на приповдигнатите гласове и смеха, и се запъти към вратата.
Клеъри бутна вратата, която водеше към терасата и отвън я посрещна струя студен въздух. Тя
потръпна, прииска й се да беше взела палтото си, но нямаше желание да се върне до масата.
Излезе навън и затвори вратата след себе си.
Терасата беше просторна, с настилка от плоски камъни и парапет от ковано желязо.
Тръстикови факли горяха в големи калаени съдове, но не можеха да затоплят въздуха, което
вероятно обясняваше защо на терасата нямаше никого, освен Джейс. Той стоеше до парапета
и гледаше реката.
Клеъри искаше да изтича към него, но се поколеба. Джейс носеше тъмен костюм, сакото над
бялата риза бе разкопчано, главата му беше наклонена настрани. Никога не го беше виждала
облечен така — изглеждаше по-възрастен и малко по-резервиран. Вятърът, идващ от реката,
разроши косата му и тя си спомни как Джейс се беше оставил да бъде ухапан от Саймън,
рискувайки живота си за нея.
— Джейс — извика го тя.
Той се обърна, погледна я и се усмихна. Клеъри познаваше тази усмивка и това явно
отключи нещо вътре в нея, освободи я, тя изтича по камъните и се хвърли към него. Той я
вдигна и я задържа във въздуха дълго време, лицето му беше заровено във врата й.
— Ти си добре — каза тя най-накрая, когато я пусна и изтри припряно сълзите, които се
бяха търкулнали от очите й. — Искам да кажа… Мълчаливите братя нямаше да те пуснат,
ако не си добре… Но нали казаха, че ритуалът изисква много време? Дни?
— Не отне толкова — той постави ръце от двете страни на лицето й и й се усмихна. Зад него
мостът Куинсбъроу се извисяваше над реката. — Знаеш какви са Мълчаливите братя. Винаги
правят от мухата слон. Всъщност церемонията не беше нищо особено — той се усмихна. —
Чувствах се малко глупаво, защото е предназначена за бебета. През цялото време си мислех
как искам да приключим по-бързо, за да мога да те видя в сексапилната ти коктейлна рокля.
Това ме крепеше — той се усмихна, очите му я оглеждаха от горе до долу. — И, да ти кажа,
не съм разочарован. Великолепна си.
— И ти изглеждаш доста добре — тя се засмя през сълзи. — Дори не знаех, че имаш костюм.
— Нямах. Трябваше да си купя — той плъзна палци по скулите й, където сълзите бяха