Град на небесен огън

— Себастиан не се интересува от долноземците.

— Та той току-що изби Претор Лупус! — извика Мая. — Интересува се единствено от разруха. Той ще убие всички ни.

— Не и ако не се съюзим с ловците на сенки!

— Това е лъжа. — Мая видя как Бат прокара ръка пред очите си, а после нещо я удари силно по рамото и я запрати назад. Хваната неподготвена, тя залитна и улови ръба на бюрото, за да запази равновесие.

— Руфъс! — изрева Бат и Мая си даде сметка, че именно Руфъс я беше ударил. Тя стисна зъби, твърдо решена да не му достави удоволствието да види болка върху лицето й.

Руфъс стоеше и се подхилкваше насред групичката върколаци, които изведнъж се бяха вцепенили. Бат направи крачка напред и сред останалите вълци пробяга шепот. Руфъс беше огромен, извисяваше се дори над Бат; раменете му бяха яки и широки като талпи.

— Руфъс — заяви Бат. — В отсъствието на Гароуеи аз съм лидерът тук. Ти си наш гост, ала не си част от глутницата. Време е да си вървиш.

Руфъс присви очи насреща му.

— Да не би да ме изхвърляш? Знаейки, че нямам къде да отида?

— Сигурен съм, че все ще намериш нещо. — Бат понечи да се обърне.

— Предизвиквам те — каза Руфъс. — Бат Веласкес, предизвиквам те за водачеството на нюйоркската глутница.

— Не! — ужасено възкликна Мая, ала Бат вече беше изпъчил рамене. Очите му срещнаха тези на Руфъс; напрежението между двамата върколаци беше осезаемо като оголена жица.

— Приемам предизвикателството. Утре вечер, в "Проспект Парк". Ще те чакам там. И като се обърна, той излезе от участъка. След един миг на вцепенение, Мая се втурна след него.

Студеният въздух я блъсна в секундата, в която излезе на входните стъпала. Леден вятър бушуваше навън и проникваше под якето и. Тя се спусна по стълбите, а рамото още я болеше. Докато успее да го настигне, Бат почти беше завил зад ъгъла; сграбчи го за ръкава и го накара да се обърне към нея. Даваше си сметка, че хората на улицата ги зяпат, и за миг и се прииска да имаше една от руните за магически прах на нефилимите. Бат сведе поглед към нея. Между очите му имаше гневна бръчка, а белегът изпъкваше върху бузата му.

— Полудя ли! — възкликна Мая. — Как можа да приемеш предизвикателството на Руфъс? Та той е огромен.

— Знаеш правилата, Мая — отвърна Бат. — Предизвикателството не може да бъде отхвърлено.

— Само ако е отправено от член на глутницата! Трябваше да го отклониш.

— И да изгубя цялото уважение на глутницата. Никога вече нямаше да се подчиняват на заповедите ми.

— той ще те убие — каза Мая и се почуди дали Бат разбира какво се крие зад думите и: че току-що беше видяла Джордан да умира и не мислеше, че е в състояние да го преживее втори път.

— Не е толкова сигурно. — той извади от джоба си нещо, което подрънкваше, и го пъхна в шепата и. След миг Мая разбра какво беше. Ключовете на Джордан. — Пикапът му е паркиран зад ъгъла — обясни Бат. — Вземи го и върви. Стой настрана от участъка, докато тази ситуация не бъде разрешена. Нямам доверие на Руфъс, когато е около теб.