Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Лулата на Хирон угасна и той старателно започна да я изтръсква, като с фермерска акуратност предварително постла пред себе си салфетка. А Язон вече беше изпушил две цигари подред и се канеше да запали трета.
— Сега ще летим при твоя баща, нали? — внезапно напомни за присъствието си Мета.
— Да — каза Язон твърдо.
Аргументите за такава промяна в плановете още не бяха узрели напълно в главата му, но той вече си даваше сметка, че друго решение няма.
— А как ще…? — започна Мета.
Но Язон вече сам си беше задал подобен въпрос, за него тия „как ще…“ се оказаха значително повече отколкото у Мета. И той се опита да свърже всичките си задачи в един възел. И май успя.
— Мета, слушай. Иолк се намира в същия кълбовиден звезден куп, където около слънцата си се въртят планетите Егриси и Орхомен. Прав ли съм, татко?
— Да, момчето ми. Но ти какво знаеш за тези планети?
— О-о-о! — проточи Язон многообещаващо, явно с намерение да разкаже.
Но Мета решително вдигна ръка:
— Чакай, Язон. Не сега. Забрави ли, че времето ни е малко? И теб, и мен ни чакат на Пир. А и към центъра на Галактиката е най-добре да летим с големия линкор. Вече сме го обсъждали. Единственото, което би трябвало да направим още тук, на гостоприемния Саанд (да ми простят домакините това съкращение) — това е да се изкачим на планината Билион и да разгледаме отблизо прочутия рван… вран… как беше…? Може би ще можем направо да скочим там, защо да хабим гориво напразно!
Язон се замисли над тези думи и едва сега обърна внимание на Екшен. Хирон и Мета също погледнаха ловеца, който като че ли беше останал встрани от всичко. Той седеше, обхванал лице с длани, и изглеждаше съвсем безучастен. Като усети върху себе си погледи от три страни, вдигна глава и тихо рече:
— Не мога да летя с вас.
— Ами недей да летиш — равнодушно каза Язон. — Беше ми приятно да те видя. А затова… свободният е свободен. Ти имаш свои дела, ние свои. Да не умножаваме същностите повече от нужното. Така ни е съветвал още Уилям Окам.
Язон никога не се лишаваше от удоволствието да блесне с някой цитат от древните.
— Вие вече ги умножихте — тъжно рече Екшен. — От най-ранно детство съм пример за законопослушен гражданин на своята планета. Не трябваше даже да слушам всичко, което тук се изговори. Но не ми стигна твърдост да стана и да си отида. Ако за това узнаят властите, ще ме лишат от моя космолет и от ловния лиценз.
Язон искрено се обърка от изявлението му, а Мета ласкаво каза:
— Важното е да не те убият. Във всички останали случаи ще ти помогнем. Наистина.
Ето за това най-вече я обичаше Язон — за прямотата й. Екшен погледна с диви очи красавицата-пирянка и даже не се усмихна в отговор.
— Не искам да рискувам — промърмори той тихо. — Извинявайте.
И излезе от стаята. По-добре късно, отколкото никога.
Тогава Язон подчертано високо произнесе:
— И все пак ще опитаме да изнесем оттук стоманения глиган!
Шеста глава
Планината Билион се оказа неочаквано висока. Обикновено всичко, което в детството ни е изглеждало огромно, когато пораснем започва да ни се струва малко, почти като играчка, даже понякога жалко. Но планината Билион сякаш беше расла заедно с Язон. Тя и сега се издигаше в облаците и на върха й повече отиваше снежна шапка, отколкото бодлив храсталак.
Мета през целия път се изкачваше с обичайното си темпо — т.е. като при стремителна атака, така че накрая Язон бе изплезил език като запъхтяно куче. Трябваха им не повече от три минути да открият замаскирания вход на пещерата, и в този момент като изпод земята пред тях се яви мъдрец.
— Гваханофабр — представи се той. — Знам вече къде искате да отидете и съм настроил всичко. Трябва да побързате, рванаврът може да се затвори всеки момент и то за дълго. Да тръгваме.
— Какво пък, давай, приятелю! — каза Язон небрежно и усети, че го обхваща неподходяща за случая веселост.
Мета също се усмихна, но повече от учтивост и леко недоверчиво.
В пещерата беше влажно и задушно, някъде в дълбините й капеше вода, а пред очите им се стелеше плътна мъгла. Като в баня. „Странно — помисли Язон, — Хирон нищо не каза за мъгла и вода въобще“. Трудно беше да се види даже в кой ъгъл е разположен тоя митичен вход-изход. Но когато го видя, побиха го тръпки — до такава степен това абсолютно черно петно напомняше универсалния материен поглъщач на Солвиц. И Мета, изглежда, също си спомни общия им познат, защото пистолетът рефлекторно скочи в дланта й.