Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
— Татко, аз имам пси-предавател. Струва ми се, ти каза, че през екрана не минават само електромагнитните сигнали.
— Разбира се! — оживи се бащата. — Разбира се! Нали Фел непрекъснато предава на някого информация. Как иначе! На него му трябва връзка с външния свят. Отдавна се досетих, че Фел също не е местен, очевидно ние заедно сме долетели преди сто години…
О, високи звезди! Каква словоохотливост! Способен е да си приказва до самохипноза. И до разума му така и не стигна най-важното.
— Татко, аз имам пси-предавател — повтори Язон. — Тук, в мен е! Сега ще го включа.
Айзон застина и мълчаливо се взря в отдавна забравената плоска кутийка с кръгло огледално прозорче в средата.
Язон устоя на изкушението да изпрати в ефира стандартното съобщение за „до всички“. Знае ли се кой ще получи тоя сигнал? И предпочете да извика лично Мета с условния код, който знаеха само те двамата. Ако неговата бойна другарка не се носеше в този момент насам в кривопространството, тя щеше да приеме сигнала, колкото и да е далече. Ако пък в този момент е именно там, в далечината, какво пък, ще почакаме. Колкото и да пресичаш Галактиката по диагонал, все рано или късно все трябва да изплуваш край някоя планетка.
— А джъмп-предавател нямаш ли? — неочаквано попита Айзон, който, изглежда, бе успял да помисли за същото.
— Не, татко, техниката не е отишла така далеч. За джъмп-режима се иска много по-голяма енергия. Само с джобни атомни батерийки не става…
Предавателят тихо изписка, съобщавайки че работи, но отговор засега не идваше. И докато убиваше минутите на очакване (Защо ли пък реши, че са минути? Ами ако са часове или дни? Нима не стават и такива работи?), Язон попита:
— Татко, защо когато се появих в двореца, Фел така се пулеше в моя бос крак, като че ли е някакъв огромен паяк?
— Знам — изхъмка Айзон. — Как да не знам! Преди много години оракулът предсказа на Фел, че бедата и смъртта му ще дойдат от някакъв човек, слязъл от планината Иолк само с един сандал.
— Оракул? — реши да уточни Язон.
— Тук наричат оракули пророците, предсказващи бъдещето… — Айзон още веднъж изхъмка. — Сега си давам сметка, че и този оракул съвсем не е бил обикновен. Май и той трябва да е бил паднал от другия край на Галактиката през черната дупка като Хирон…
И в този момент се разнесе гласът на Мета:
— Язон, къде си, Язон! Аз съм на орбита над обекта, откъдето идва сигналът ти. Това ли е планетата Иолк?
— Да, Мета, този свят се нарича Иолк. Фиксирай курса по нашия сигнал, сега ще дам по-остър лъч, хвани половин градус встрани и кацай в океана. Чуваш ли ме?
— Чувам. Но не те виждам. Въобще не виждам никаква планета. Не я засичат приборите, само гравитометъра.
— Всичко е нормално, Мета. Прави, каквото ти казах. Влез в атмосферата и веднага ще видиш всичко…
— Добре. Поемам курса. Край на връзката.
— Ха така — Айзон с нетърпение потри ръце. — Сега ние ще можем да му диктуваме условията.
— Не се разпалвай, татко, дай първо да се ориентираме във всичко.
— Сигурно си прав, синко, сигурно си прав… Ей, какво е това? Дай да опитам, сто години не съм пушил.
Смачканият пакет „Стожари“ беше още един компонент от неприкосновения запас на Язон.
След като запалиха и двамата, застанаха до прозореца и загледаха как съвсем наблизо се спуска искрящият с топъл титанов блясък купол на „Темучин“. Спускаше се тихо, тихо, без даже да вдига пръски. Страстната, неукротима, яростна Мета можеше понякога да бъде нежна и внимателна.
— Коя е тя? — попита Айзон.
— Моята годеница — с удоволствие отвърна Язон, този път без колебание.
Седма глава
Когато босата пета на Язон изчезна в мрака на рванавра, отнасяйки последното късче от тази загадъчна субстанция, Мета едва не откъсна главата на нещастния Гваханофабр. Мъдрецът хриптеше и бясно въртеше очи — думите не можеха да преминат през стоманената хватка на пръстите на пирянката, краката му отчаяно ритаха на сантиметри над пода на пещерата. И едва когато извитата му ръка измъкна от гънките на дрипите някакъв тайнствено светещ кристал, нещо прищрака в главата на Мета. Тя съобрази, че ако някой може да й помогне да върне Язон, то това е именно този нещастник. И значи е рано да му извива врата.