Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Бебето Диомед ми беше предадено за възпитание. Аз приех момчето като свое и му дадох ново име, съзвучно с името на баща му — Язон. А виж, второто име, ми подсказаха мъдреците — дин Алт.
А сега ме попитай откъде знам всичко това — завърши разказа си.
Ръката на Язон сама бръкна в джоба му и той успя да запали, преди Мета да успее да каже каквото и да било. Пирянците нямат равни в бързината на действията, но с думите нещата за тях са по-сложни. Не ги бива в говоренето.
„Попитай ме, казва…“
Че на това място от разказа на стария Хирон Язон не би удържал напиращия в него въпрос.
— Но ти как се оказа там, татко?! — възкликна той, едва издухал дима от първото дръпване. — Като си помисли човек къде е Иолк, къде Поргорсторсаанд!
— Точно така — къде! — неразбираемо реагира Хирон и се умълча.
Едва след като изпи още една чашка и замислено сдъвка последвалото я солено коренче от морски морков, той изплю в чинията твърдите влакна и бавно продължи:
— Веднъж, когато бях съвсем млад, няма да казвам преди колко години, до северното подножие на планината Билион в старата хвойнова гора, която и тогава си беше много гъста, към мен се приближи мъдрец и попита: „Искаш ли да видиш мястото, откъдето се появяват на нашата планета странните зверове?“ „Искам — отвърнах простодушно аз, но веднага добавих: — ами военните няма ли да научат, че съм говорил с тебе?“ „Не“ — каза той и аз веднага му повярвах, защото всички знаят, че мъдреците никога не лъжат. Дълго се изкачвахме почти до самия връх на планината, промъквахме се през бодливи храсталаци, през тесни каньони и накрая попаднахме в доста просторна пещера. Когато очите ми постепенно свикнаха с полумрака, разбрах, че в най-отдалечения ъгъл се е притаило нещо. То беше толкова черно, че не само отблясъците на моя факел, но и мощният лъч на космодесантния фенер, оказал се изведнъж в ръцете на мъдреца, не можеха да преодолеят този мрак, светлината потъваше в абсолютна тъмнина, както златна верижка в мастило.
„Това е рванавр — обясни мъдрецът, — направи крачка в него и ще узнаеш много нови неща за обкръжаващия те свят.“ Поканата звучеше, меко казано, съмнително. Тя не само не ми гарантираше безопасност, но даже не ми обещаваше нищо конкретно. И все пак аз направих крачката. Винаги съм обичал да опознавам нови неща. Но най-вече ме убеди този десантен фенер. Само старши офицери имаха право да носят такива, а мъдреците… Та те са горски жители! Цялата сила на тяхната легендарна магия е в глинените амулети с печени червейчета вътре или в завързаните на специален възел опашчици от зелен лемуроид. А тука мъдрец — и такъв фенер! Това беше ново. Неочаквано.
Прекрачих.
И веднага се озовах на морски бряг. Топло, ласкаво море. Червеникавокафяви вълни, увенчани с лимоненожълти гребенчета, пясъкът беше яркооранжев, синееха листата на непознати дървета. Дишаше се леко и свободно, но какви аромати имаше!… С нищо не можеха да се сравнят. Не знам как да го обясня, но даже без външните признаци веднага разбрах, че съм на чужда планета, навярно дори в чужда Галактика. Това беше прекрасно и същевременно страшно. Огледах се. Черно петно трептеше между близките дървета като зловещо знаме на вятъра. Върнах се към него и влязох вътре.
„Сега ти можеш да пътуваш така и без моя помощ“ — съобщи мъдрецът.
„До червеното море ли?“ — попитах аз.
„Не само. Ти ще можеш да попадаш в най-различни светове. Как — ще научиш сам. Повече не съм ти нужен.“ И понечи да си тръгне.
„Почакайте! — извиках аз. — Защо тъкмо на мене доверихте това право? Искам да знам.“
„Това е законно желание — съгласи се той. — Но отговорът едва ли ще ти хареса. На някои планети го обясняват много просто — така искат боговете. На вашата планета обаче (този път той каза «вашата») боговете не са толкова на почит и казано в обичайните за вас термини това ще прозвучи така: «Можеш да се смяташ за най-достойният представител на народа си. Наистина, ако всички хора на планетата можеха да те опознаят, щяха да изберат тебе, Хирон.»“
Така станах избранник. Вярвай ми Язон, и досега не знам за какво и от кого. Но аз наистина се научих да използвам този рванавр-преход, който за по-лесно нарекох рваноход. Мъдрецът ми бе обяснил, че с думата „рванавр“, която се чете еднакво назад и напред, древните са наричали мястото, където времето тече и в двете посоки, а пространството е сгънато на хармоника и пътешествието по него не е никакъв проблем. Въобще, „рванавр“ не е собствено име на някакъв учен, както отначало си помислих. И можех да усъвършенствувам този термин както си искам. И го направих, далеч не само названието, а и самия процес. Намерих един пийнал офицер и размених една кожа на гигантска петниста мечка срещу подробна звездна карта на Галактиката и приложен към нея дебел справочник на обитаемите планети. Постепенно усвоих целенасочените скокове в пространството.