Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
— Върви тогава при него — разпореди се крал Фел, като неочаквано бързо прекрати аудиенцията. — Ще заповядам на моите поданници да ти покажат дома на Айзон. И стражата повече няма да те безпокои, Язон! Повярвай ми, това беше не повече от досадно недоразумение.
Язон, разбира се, не повярва, но миролюбиво кимна, подмина безпрепятствено множеството зали и галерии и излезе на площада. Посрещна го ликуваща тълпа, а не някакви поданици на крал Фел. Ясно беше, че стражата няма да го закачи — ако й е скъп животът. Радостен вихър понесе Язон към широко отворените врати на бащиния дом.
Наложи се да изпие по едно вино с цялата възторжена компания — за щастливото завръщане, после за неговото, така да се каже, щастливо възкръсване, за неговите минали и бъдещи подвизи. Въобще шум имаше много, а смисъл — малко. Някой провъзгласяваше Диомед направо за нов крал, някой призоваваше да превземат на юруш двореца на Фел, някой пък предлагаше разходка по море. Други настояха за лов в планинските гори, намериха се даже мераклии за малък спортен турнир. „С бой до смърт или…?“ — припомни си Язон през винената мъгла. Но жените, по-точно прекрасните млади деви, танцуваха нещо все по-еротично, безцеремонно люшкаха бедра и все по-често някак случайно губеха части от облеклото си. А виното бе леко и вкусно, то все не свършваше в сребърните кани и златните чаши…
Май в края на краищата надделя идеята за разходка по море с разкошна фрегата под яркооранжеви платна, но и там виното се лееше като река, а дамите бяха още по-прекрасни от предишните, така че Язон едва ли би могъл да разкаже, кое беше по-напред — къпането в топлата лагуна с прозрачна като утринна роса вода, до малко островче под сянката на палми; или планинския лов на див елен със златисти, невероятно разклонени рога; или страшно веселите състезания по бягане в чували и скокове във всички посоки едновременно. Със сигурност си спомняше само едно: решиха да не щурмуват двореца, особено след масовата оргия върху огромно като стадион легло. Топли вълни, големи красиви риби, бързи коне, ласкави момичета и сладко вино…
Както стана ясно после, едва на петия ден двамата с баща му успяха да се отърват от пияната компания, която вече се беше превърнала в мрачно сборище от уморени от живота и един от друг индивиди. В очите на тези хора сега се четеше вселенска скръб, и техните омекнали крака отвеждаха вкъщи телата им и изпразнените им глави, които в този момент на самите тях им се струваха чужди.
Язон, който далеч не за пръв път минаваше такова изпитание, през всички тези дни следеше своя Неприкосновен Запас със задължителните атрибути на космодесантника — кутийките с аптечката и заветния кобур. И нито едно нежно момиче, или груб пиян моряк, или нахално хлапе не можа да докосне нищо от тези жизненоважни вещи и приспособления.
Затова, щом останаха без свидетели, първата му работа бе да извади аптечката и за броени секунди да избави баща си и себе си от неприятните последствия от петдневното пиянство и другите безобразия.
— Колко отдавна не съм изпитвал такава наслада! — възкликна Айзон. — Космодесантна аптечка! Каква прелест! Съвсем съм подивял тук, Язон. Ти не си представяш какъв кошмар е да живееш в този свят!
— Честно казано, наистина не си представям — каза Язон. — А знам и по-лоши светове. Какви ли не съм ги виждал, татко… Почакай, а в какъв свят си живял преди това?
— Не помня — въздъхна Айзон. — Там е работата, че не помня. Проклетият Фел направи нещо ужасно с паметта ми. Изглежда е успял напълно да изтрие оттам някои много важни неща. И днес със сигурност си спомням само едно. Тази планета няма връзка с външния свят. От известно време даже не може да бъде забелязана от космоса. Разбираш ли, той я е направил планета-невидимка. Някакъв загадъчен екран в стратосферата не пропуска електромагнитни лъчи. Престанаха да ни посещават чужди звездолети. Не приемаме предавания по галактическата транслация и нищо не знаем за другите светове. Нямаме собствен космически транспорт. Собствена пси-връзка също. А онази хиперпространствена дупка, през която си пристигнал, се отваря крайно рядко и непредвидимо. Някои успяха да избягат през нея. Аз пък продължавам да влача жалко съществувание тук. Пълна безнадеждност. Пълна, Язон, пълна. Никаква връзка с Вселената. И абсолютно всевластие на диктатора. Спомням си, че не съм се родил тук, но не мога да възстановя в паметта си какъв съм бил по-рано. Ами ако никога не успея да си спомня? Освен ако медицината на високоразвитите страни… Но как да се доберем до тях? Ако можехме да предадем в космоса простичък сигнал „SOS“…