Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Язон си беше спомнил — не бяха далеч. Отиваха към същата ферма, където двамата с Екшен бяха прекарали детството си. Не успяха да поговорят за нищо. Двигателят на всъдехода ревеше отвратително силно като всички механизми на тая планета.
— Кажете, млади момко — попита Язон, като се постара да надвика рева на мотора, — ще можем ли да вземем този трофей с нас, когато отлитаме?
— Питайте Хирон — изкрещя в отговор Ескли. — Но доколкото знам, от нашата планета не е разрешено да се извозва нищо такова.
— Хайде де! — изхъмка Язон под носа си, но така, че само Мета да го чуе. — Малко ли неразрешени работи съм правил?
Къщата на стария Хирон никак не се беше променила през тези дълги години — направо да се чудиш! Все същият островърх покрив с червени керемиди, все същите тъмни греди по стените, обвити с бръшлян и диви лозници, все същата скърцаща стълба нагоре и масата в центъра на голямата светла стая, същите дебели стъклени чаши за домашно вино или бира. А и самият Хирон си беше все същият — беловлас, мургав, изсушен от слънцето и вятъра до такава степен, че бе спрял да старее. Само Мария вече не беше същата. Тя лежеше в другата стая пред отворения прозорец и само извърна поглед към влезлите.
— Деца мои, как се радвам, че успях преди смъртта си да ви видя! Приближете се, момчета, искам да ви целуна.
Гласът й беше слаб, но думите звучаха отчетливо и ясно.
— Да си отидеш от тоя свят не е трагедия — занарежда Мария. — Просто за всяко нещо си има време. Проживях дълъг живот и вие не трябва да скърбите за мен. Аз наистина мога да умра с радост, щом ви виждам пред себе си такива красиви и вече възрастни. Язон, това момиче — твоята жена ли е?
— Да — отвърна Язон, като се забави само за част от секундата.
Мета едва забележимо се усмихна и направи знак с очи към него.
Старата Мария помълча, чувстваше се че й е трудно да говори.
— Бих могла да ви разкажа много неща, деца мои, много от които са важни за вас. Но вече няма да успея. Надявам се Хирон да ви предаде всичко, което съм му заръчала. А сега вървете. И не тъжете. Истинските хора още на старата Земя са умирали с радост и не са огорчавали никого със своята смърт. Желая ви щастие, деца!
След това те ядоха и пиха, имаше много прясна и вкусна естествена храна, приготвена по старинни фермерски рецепти от птици, свинско и риба, специално по молба на Язон наляха добре отлежало уиски, което беше специалитетът на семейство Хирон. Вдигаха тостове, разказваха си весели истории, спомняха си изминалите години, а за тъжния повод, събрал ги под тази стряха, избягваха да мислят, затова и песни не пяха. В един момент Хирон стана, излезе за малко, върна се и от прага произнесе тихо-тихо, сякаш въздъхна:
— Умря.
И тогава запя.
Песента беше на непознато даже за Язон наречие — печално-тържествена, но с откровена, раждаща се някъде отвътре тема на радостта. Напълно съответстваше на последните думи на старицата Мария.
Като свърши песента, Хирон наля на всички още по чашка, мълчаливо обърна своята пръв и веднага взе в ръце апарата за далечна връзка. Извика лекар, погребално бюро, съобщи на роднините, които живееха далеч, след това заръча на Ескли с всъдехода да обиколи съседските ферми. Или съседите нямаха телефони, или местният закон препоръчваше за погребение да се съобщава лично.
— Вижте какво, деца мои — рече Хирон, докато слагаше слушалката и сядаше обратно до масата. — Лекарят ще бъде тук след два часа, другите — още по-късно. Вие сами ще решите дали да останете на погребението. Ще решите след като ви разкажа нещо. Мария имаше много деца. Но само тебе, Язон, поиска да види преди смъртта си. Извинявай, Екшен, но това беше изключително важно за нея.
Хирон направи пауза, колкото да разпали лулата си. Мета веднага погледна към Язон, но той даже не мигна: един вид, виждаш ли, старецът си пуши, но аз съм ги оставил, седя и не обръщам внимание.
— Разбираш ли, Язон, Мария те откърми, но тя не те е родила. Сега трябва да узнаеш истината — добави Хирон сякаш преко сили, закашля се и замлъкна за дълго, явно за да даде на Язон възможност да проумее чутото.
Но Язон прие всичко много спокойно. В края на краищата, какво значение има кой е той по кръв. Родната майка, както и родната планета, отдавна бяха станали за него абстрактни понятия. Затова пък върху лицето на Мета се изписа искрено удивление.