Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
„Странно — помисли Язон, — откога една пирянка я вълнуват проблемите на роднинските връзки?“
А Хирон насочи следващата си реплика точно към нея:
— Мета, ти помниш ли майка си?
— Много слабо, бях само на пет години, когато тя загина. Казваше се Окайра.
— Правилно — неочаквано каза Хирон, — Окайра е моя дъщеря. Познах те, Мета, защото много приличаш на нея.
Язон трепна. Почвата на реалността отново се изплъзваше изпод краката му.
— И какво излиза, че едва ли не встъпили в кръвосмешение? — изтръгна се неволно от него.
— Успокой се, Язон. Ти и на мен не си роден син. Дошло е времето да ви разкажа за това.
Пета глава
— Планетата се наричаше Иолк. Десетата поред в системата на белия гигант Хелио в кълбовидния звезден куп близо до центъра на Галактиката. Подробности могат да се намерят във всеки справочник. С две думи — гореща планета. На екватора не може да се живее, а и няма къде, наоколо има само гореща като в чайник вода. На северния полюс има огромен континент. Него и заселили. Не много отдавна, преди някакви си петстотин години по местно време, може и по-малко да са. Всичко това изглежда странно, но така разказват хората. А на Иолк се заселили странни хора. Техниката им, както трябва да се очаква, постепенно се износила, а пък те не поискали нови доставки. Не построили космодрум. На всички, които пожелавали да посетят Иолк, се предлагало за добре дошли да се приводнят в океана, бил голям и всеки можел да го улучи. И нали имали флот (платноходи, гребла, изцяло дървения) — да посрещна дългоочакваните гости с вино и месо, пък за неканените — оръдие и барут. Виж, какво е това барут хората от Иолк не забравили и продължили да го произвеждат та чак и до днес. Храна имало на планетата колкото щеш — природата не лишила континента от нищо. Така че никакъв прогрес не им трябвал на местните хора. За тия пет века нищо особено не се променило, а да — с времето първопреселниците се разделили на две групи — каста на патрициите, които можели да ползват всички остатъци от техниката, даже космическата връзка, и каста на робите, които не само до машините, но и до конете не били допускани. И така от век на век — робите работели, патрициите се наслаждавали на живота. Но най-важното било, че и едните, и другите били сити, и едните и другите имали семейства, отглеждали деца, и едните, и другите от време на време вземали участие в кървави турнири с бой до смърт, в които оцелявали само най-силните. За разлика от робите, патрициите понякога си уреждали дворцови преврати и тогава едно семейство сменяло друго на трона, че и по-лошо — син завземал властта от баща си, брат — от брата, племенник — от чичо си. Такива им били нравите.
Та така. Преди половин век Иолк бил управляван от някой си крал Айзон, син на великия Крет. Крет бил много популярен сред народа. Като пряк потомък на първопреселниците, той едва ли не единствен от управниците на Иолк се опитал да възроди на планетата ако не материално-техническите, то поне морално-етичните основи на цивилизацията. Синът Айзон задминал баща си, още повече, че властта получил не по наследство, а в резултат на пореден преврат. Той провъзгласил мир и покой на планетата, вечна власт на своята династия, отмяна на кървавите турнири, равни права за всички, контакти с боговете от космоса и други подобни… Но не на всички — ох, съвсем не на всички! — им харесали подобни перспективи.
Айзон имал брат по майчина линия — Фел, син на Пойсон, същият този, който командвал морския флот на планетата Делта. Та този Фел хич не харесал новите идеи. Той искал властта и смятал, че всички средства за постигането на тази цел са добри. Без да му мисли много изклал всички верни съратници на Айзон, а самия крал — все пак роднина! — пощадил, но го принудил да живее в града като обикновен роб.
А на Айзон по същото време му се родил син. Кръстили го Диомед. Местните пророци предрекли велико бъдеще на детето. А можеш ли да скриеш такова събитие от крал-узурпатор? Фел се разтревожил, видял в момчето голяма заплаха за себе си. Бил мерзавец, не се спирал пред нищо и това знаели всички на Иолк. Така че Айзон решил да изпревари своя коравосърдечен брат. Той обявил смъртта на детето си и даже направил богато погребение. Церемонията била извършена за сметка на градската хазна, защото мнозина в Иолк все така помнели бившия крал. Не, не правя грешка, столицата също се нарича Иолк. И макар тържественото погребение на детето на прост роб да противоречало на законите на този свят, Фел се съгласил на такива разходи, това било за него празник. Наивникът Фел мислел, че се подиграва на бившия крал, но се получило точно обратното — бившият крал Айзон го надхитрил.