Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
— Накъде?
— Търся Айзон, сина на Крет. Моето име е Язон дин Алт.
Язон от опит знаеше, че в такива случаи истината е най-доброто прикритие, още повече — когато това не е цялата истина. Кой тук можеше да знае името, което му е дал Хирон. Виж, ако се беше нарекъл Диомед… Е, за всичко си има време. А като за първи емоции стигаше да назове името на баща си.
— Айзон ли търсиш?! — буквално изреваха двамата стражници. — Е, не! Отначало ще те отведем при Фел.
Обградиха го и явно искаха да го сграбчат — това беше сигурно.
— Спокойно, сам идвам, съгласен съм — примирително вдигна невъоръжените си длани Язон. — Със стария Фел също имам какво да си поговоря.
Подобни фрази не бяха по вкуса на тукашните кучета-пазачи. Язон опита да завърже разговор на по-неутрални теми, докато прекосяваха града. Ала невинни въпроси от рода на: „Кажи, братле, тук има ли хубави булки?“ или „Как е, приятел, да му пийнем едно вино, а?“ останаха без отговор и Язон окончателно прозря, че те не „вървят през града“, а „него го водят през града“ и съгласно устава (или каквото имат там — списък с предписания?), всякаква размяна на реплики с арестувания са строго забранени.
Дворецът на крал Фел се оказа нелош както отвътре, така и отвън, но по чистота и комфорт все пак доста отстъпваше на луксозните хотели на Касилия или Клианда, а още повече — на богатите вили на Лусуозо. Така че мисълта да завземе властта на тази планета не предизвика у Язон особен ентусиазъм. Но съществува едно такова понятие — синовен дълг. Или поне го е имало някога. И любопитство. Играта беше започнала — искаше му се да я доиграе до край. А кой по-добре от Язон знаеше — влезеш ли в едно казино — спазвай правилата му! Или, в краен случай, си давай вид, че ги спазваш.
Крал Фел се приближи към него безумно изцъклил очи, с което хвърли в паника цялата стража. После диктаторът като че се овладя и спря. Но очите му гледаха все в една посока. И това не беше лицето на задържания. (Откъде би могъл Фел да знае как изглежда синът на Айзон? Да не би по модемната връзка да получава седмичния бюлетин с фоторазпечатки: „Издирвани от Специалния Корпус лица!“) Не. Кралят на Иолк гледаше краката на влезлия и Язон с ужас се досети, че е нахлул в покоите на Негово Височество наполовина бос, освен това с окървавен от острите камъни крак, който оставяше гнусни следи по изисканата мозайка — това можеше да бъде изтълкувано като висша степен на неуважение към първото лице на планетата.
Трябваше бързо да оправи положението и той смело се впусна в импровизации. Много му се искаше да се впише в обкръжаващата го архаично-еклектична обстановка и от усърдие заговори в бели стихове:
— О, кралю мой, когато спусках се от планините, бях аз обут все още, но преминавайки реката с име Анавр, сандалът от единия ми крак случайно падна. — (Интересно от какъв древен текст паметта му беше измъкнала думата „сандал“. Впрочем всички наоколо и без друго са обути в сандали. Естествено е на топлите планети това да е най-разпространената обувка.) — И бе отнесен от потока бурен в далечината. Простете, моля ви, кралю, за тази грешка моя.
Но Фел, изглежда, изобщо не го слушаше. Той беше хванал главата си с две ръце и сега пък гледаше към тавана, като очевидно отправяше молитви към някакви свои богове. След това отпусна ръце и внезапно издаде екстравагантна заповед:
— Оставете ни сами! — каза той на стражата.
Всички се отдалечиха и те останаха на четири очи.
— Кой си ти? — попита кралят и без да му дава време за отговор предупреди: — Само не се опитвай да ме лъжеш. Все едно — ще науча истината. Аз мога да чета мисли.
Последното изглеждаше доста съмнително, а пълното логическо несъответствие на това твърдение с първоначалния въпрос и последвалата сурова молба, говореха единствено за скромните интелектуални способности на Фел.
— Моят възпитател, старият и мъдър Хирон, ме е учил никога да не лъжа, и въпреки че съм скитал достатъчно из вселената, където срещаш много лъжци и трябва да ги побеждаваш с техните средства, днес ще бъда верен на уроците на моя стар учител.
Ето така многословно, и даже високопарно започна своето признание Язон. Стиховете може и да бяха излишни, но като цяло той правилно беше докарал тона на разговора, Фел много добре понасяше този начин на изразяване.
— Наричат ме днес Язон дин Алт, но Айзон, бащата мой на тази планета живеещ, нарекъл ме е по рождение Диомед. Как дълго търсих своя баща и своята родина! Но ето ме накрая тук!