Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
В моята колекция се появиха любими светове, там оставах задълго, техните жители вече започнаха да ме познават, някъде ме считаха за бог, някъде за полубог, някъде просто за тайнствен пришълец. На някои аз помагах, другаде помагаха на мене. Но едно правило оставаше неизменно. Рваноходът отваряше проходи само към светове с ниско ниво на технология. Поргорсторсаанд беше сред тях, може да се каже, най-високоразвитият. По-късно, когато научих какво е Лигата на Световете, разбрах окончателно: на планетите, действителни членове на тази организация, явлението рванавр е принципно невъзможно. Защо е така — и досега не знам. Но е така.
Иолк стана една от любимите ми планети и то тъкмо когато на власт там дойде твоят баща Айзон. Можех ли да откажа на молбата му да скрия новороденото момче тук, в горската тишина? Ти беше последната му надежда и волята му беше да дочакам твоята двадесетгодишнина, преди да ти разкажа истината. Не смогнах да изпълня молбата му, защото ти избяга от нас две години преди това, като надхитри всички. През цялото изминало време те търсих. Но само по планетите, които можех да посещавам през рванохода. Но ти не ходеше по такива светове, според твоите представи там нямаше какво да се прави. По-мили ти бяха техногенните комфортни планети, пълни с богати комарджии, от които лесно могат да се измъкнат пари. На Пир бях ходил много преди твоята поява там. На Пир остана моята дъщеря Окайра. Тя израстна като майка си, страшната романтика на войната я увлече много повече от космическите пътешествия. Не успях да убедя момичето да напусне родната си планета. Впрочем, на кого го обяснявам!… Досещах се, че тя е загинала — на Пир малцина доживяват до старост, само че не знаех със сигурност, не можех да знам, защото от известно време Пир се „затвори“ за рванохода.
И само веднъж случайно попаднах на планетата Апсала, която ти наскоро бе посетил, Язон. Помниш ли, когато си предизвикал авария на звездолета, за да се отървеш от някакъв чудак? Едва не си загинал там, проклетнико! Разминали сме се тогава с някакви две години, не повече, но за теб вече се носеха красиви легенди, разпространявани от Мастригулите и Перссоните.
Мечтаех да се снабдя със звездолет или да го построя. Но къде ти — тук съм фермер, а на другите планети съм просто един гост, дори и когато ме наричат бог. Оставаше ми само да чакам. И аз чаках. Както виждаш, не беше напразно. Надявам се, сега разбра, че трябва веднага да идеш на Иолк, да накажеш злонравния Фел и да върнеш законната власт на баща си?
— Почакай, Хирон — каза Язон, след като търпеливо изслуша безкрайно дългия му монолог. — Май това е трябвало да се направи преди тридесетина години. Сега може би нито Фел, нито Айзон не са вече живи. В края на краищата, може там да са станали още пет или десет дворцови преврата.
— Могли са — съгласи се Хирон. — Но не са.
— Откъде знаеш? Бил ли си скоро там?
— Не, през последните години и тук рванаврът започна да се отваря все по-рядко и по-рядко. Капризно устройство се оказа. Понякога просто не искаше да ме пуска, а понякога ми правеше кошмарни номера с времето. Можех да живея някъде цяла година, а да се върна след един ден, или да отида някъде за минутка и да се върна след месец тукашно време. Мария отдавна беше свикнала с тези неща, но ако възникнеха неприятности с властите… Тогава по всяка вероятност трябваше да напусна Поргорсторсаанд, без да изпълня молбата на баща ти. Нямах право. Затова започнах все по-рядко да пътувам по световете — не рискувах. Но моят познат мъдрец на име Гваханофабр, като ме видя как страдам, ми разказа последните новини от любимите ми планети. От него съвсем наскоро научих, че на Иолк както преди управлява Фел, а твоят баща Айзон все така те очаква и е достатъчно млад, за да управлява своята страна. Разбери, Язон, твоя баща и неговият брат не са съвсем обикновени хора. Още като ги видях, го разбрах. Това е всичко. Време е да тръгваш.