Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
— По-смело, братя мои — замърмори мъдрецът. — Обясних ви, че трябва да бързаме. Язон, вие сте пръв.
Язон не възрази. Щом трябва да е пръв, ще бъде. Само че вратата към другия свят пред очите им започна да се свива. Нима така безславно пропиляха шанса си? Обидно е, дявол да го…!
— По-бързо Язон — чу се глас отзад. — Късно е вече за крачки, направо се гмуркай!
Не трябваше да му повтарят два пъти. Язон скочи като във вода — напред с ръцете и главата. Усети как някакъв мощен поток го всмуква в черната дупка. Но левия му крак се беше закачил за нещо и се наложи да напрегне всички мускули, за да не се разпадне на две половинки. Рискуваше най-малкото да скъса сухожилие, защото двете сили, които го дърпаха в различни посоки бяха почти равни.
— Не правете това, Мета! — чу той гласа на все същия Гваханофабр, тънък и отчаян, но много тих, като че страшно далечен. — О, заради всички звезди и галактики, не правете това!
Язон се досети какво става. Главата му вече бе далеч от планината Билион, а кракът му още беше в ръцете на Мета. Неговата вярна амазонка бе заподозряла нещо нередно и се опитваше да предотврати раздялата им по най-простия и елементарен начин. Може и да беше права, може би не. Мъдреците са хитър и загадъчен народ, с тях винаги рискуваш да се окажеш не където искаш. Но във всеки от световете Язон предпочиташе да остане с два крака. Затова той се изхитри да извърти стъпалото си така, че закопчалките да се отворят. В ръцете на Мета остана само една обувка. Обувката, без съмнение, е ценна вещ, особено при пътешествия, но проблемът с нейното придобиване или изработване (според обстоятелствата) е много по-малък от израстването на нов крак например.
А планината сякаш си остана същата. Скали, бодливи храсти, криви дръвчета. Небето беше ясно, синьо и дълбоко. И въздухът миришеше другояче. Аромат на море. И никакви намеци за черната дупка — ни отляво, ни отдясно, ни зад Язон. Той внимателно запомни мястото и бавно потегли надолу — да се запознае с новия свят.
Пътят, обсипан с гадни дребни камъчета, които се впиваха в босия му крак, изведе Язон до река. Малко по-надолу по течението й се извисяваха крепостни кули. Най-разумно беше да тръгне натам, обаче като се огледа, Язон съзря до брега един хлапак, който ту се плацикаше в плитчините, ту намираше малки вирчета, в които да се хвърли възторжено. Момчето беше голо, но наблизо върху един плосък камък се виждаше някакъв белезникав парцал, който, изглежда, беше цялото му облекло.
— Ей, момче! — извика Язон на междуезик, който беше най-употребяваният в Галактиката. — Как се нарича тази река?
— Mi ne komprenas vin4 — отвърна аборигенът на есперанто.
И Язон с удоволствие премина на любимия си език от времената на древната империя, като повтори въпроса.
— Това е реката Анавр, а там е град Иолк, главният град на нашата планета — авторитетно обясни детето, като че ли не минаваше ден да не общува с такива неориентирани чичковци-пришълци.
— Анавр… анавр-рванавр — промърмори за себе си Язон.
Ама че названийце! Не е минало без намесата на Хирон, защото на есперанто това име нищо не значи.
А на глас Язон бодро каза:
— Благодаря ти, момче, значи съм дошъл където исках.
— Ако сте за Иолк — местният жител реши сериозно да се погрижи за госта, — то най-добре ще е да минете през брода. Вървете все направо, там е плитко и даже на мен ми е до кръста.
Язон още веднъж благодари и бързо премина реката.
Бе горещо, дрехите му изсъхнаха почти веднага. Наложи се да навие ръкавите на куртката си и съответно да скрие в пазвата си лъсналия пирянски кобур. Винаги щеше да успее да го извади. Пък и доколкото си спомняше думите на Хирон, местната публика не беше много на ти с техниката, така че едва ли го чакаше кръстосан картечен огън.
Когато наближи града, стана ясно, че тук даже и не мирише на картечници. По крепостната стена се разхождаха воини с копия и мечове, също такива стражници го посрещнаха и при портите. Наистина, отблизо изпод лъснатите до блясък медни шлемове се виждаха да стърчат микрофони, а между перата на главите им недвусмислено се забелязваха трепкащи антенки. За пълния абсурд на ситуацията не достигаха само магнитни детектори за идентификация на паспорти и пари. За радост никой не поиска от Язон документи — просто попитаха:
4
Не ви разбирам (есперанто) (Бел.прев.)