Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
— Но само ако знаеш разстоянията. — Тара започваше да проумява.
— Точно така. Ето защо твоето парче е било толкова жизненоважно. На него е разстоянието от Сива и част от йероглифа, означаващ разстоянието до ал-Фарафра. Без него шансовете да откриеш армията са колкото на стотиците други изследователи, които са я търсили. Нищо чудно, че Саиф ал-Таар толкова иска да се докопа до него.
Той замълча, загледан в стената. Очите му блестяха в светлината на фенера.
— И защо е толкова ценна тази армия? — попита Тара.
— Защо е ценна цяла древна армия? Петдесет хиляди души в пълно бойно снаряжение, запазени идеално в пясъка на пустинята? Мамка му, та това би било най-великото откритие в историята на археологията. Несравнимо с нищо друго. Даже гробницата на Тутанкамон ще изглежда като евтина вехтория в сравнение с нея. Искам да кажа, преди две години един нагръдник от този период се продаде за над сто хиляди долара. Ако продава малко по малко и не наводни пазара… Господи, с находка като тази Саиф ал-Таар ще стане един от най-богатите хора в Близкия изток. Страх ме е да си помисля какво би могъл да направи с такъв ресурс на разположение.
Замълчаха. Лъчът на фенерчето беше започнал да отслабва и от яркобяла светлината постепенно беше станала вяло жълта.
— И какво общо има това с британското посолство? — попита Тара. — Със Скуайърс и Джемал?
— Сигурно са разбрали за гробницата. Ако онова, което каза Самали, е вярно, то липсващото парче им е нужно точно колкото на фундаменталистите. Залозите са невероятни. По-високи, отколкото изобщо мога да си представя.
Продължиха да се взират в стената. Въпреки горещината Тара трепереше. Настъпи поредното продължително мълчание.
— И какво още пише? — попита тя накрая. — Ти не довърши.
Той насочи фенера към мястото, където беше спрял да чете.
Докъде бяхме стигнали? А, ето: „Но стигнах до земята на кравите. Боговете бяха с мен. Голяма милост проявиха.“ Продължаваме. Следващата дума ми прилича на име, само че не е египетско. — Той се приближи до стената с присвити очи. — Прилича на египетска транскрипция на гръцко име. Трудно ми е да разбера какво точно — египтяните не са използвали гласни, само съгласни.
Той произнесе думата буква по буква.
— Демшсос, Или Димакос. Нещо такова. Димакос беше името ми, син на… — Той млъкна отново.
— …_Менендес от Наксос. Но когато се узнаха делата ми, ме нарекоха Иб-вер-именти_. Ами да! — Даниел се разсмя.
— Какво?
— Иб-вер-именти. Това е игра на думи. Как не загрях от началото? Иб-вер, голямо сърце; именгпи, от запада. Но иб-вер може да се прочете и като Голяма жажда. Много уместно за човек, който е извървял сам сто и двайсет километра из пустинята. Сигурно е грък по народност. Най-вероятно наемник. По онова време в Египет е било пълно с тях. Гръцки войник на служба на персийски император с египетски прякор.
Той обърна лъча към рисунките, които бяха видели отначало: бледоликият мъж пред отрупаната с плодове маса; мъжът с фризираната коса и брада, коленичил пред царя си; червенокожата фигура, поднасяща дарове на богинята Изида.
— Ето защо имаме три стила. За да се подчертаят трите аспекта на една и съща личност. Грък, персиец, египтянин. Невероятно! Абсолютно невероятно!
Той се обърна към стената и прокара лъча по последните пет колони на текста.
— Когато делата ми станаха известни, как съм се завърнал от мъртвите, Камбиз ме издигна за своя дясна ръка, повиши ме и ме направи свой любим приятел, защото аз се върнах от пустинята и той знаеше, че Боговете са с мен. Земя ми беше дадена и титли и богатство. При Дарий, боговете дълъг живот да му дават, постигнах успехи и станах велик. Надминах всички по достойнство и богатство. Взех си жена. Трима синове ми роди. Почитаха ме по царския завет. Бях винаги верен. Силен по сърце. Истински пазител. Първенец в двора на царя си.
— Във Васет бяха имотите ми… Васет е древното египетско име на Тива, съвременен Луксор… Във Васет бях щастлив. Във Васет живях дълго. И никога не се върнах в Наксос, мястото, където съм роден.
— О, вие, които сте живи на земята и минавате покрай тази гробница и които обичате живота и мразите смъртта, кажете: „Озирис преобрази Иб-вер-именти“…
Гласът му заглъхна и той свали лъча на фенерчето.