Изгубената армия на Камбиз

Тара премигна. Четирима мъже стояха пред нея, двама с автомати в ръце, един с пушка и един с тояга. Горе, в края на коридора, с халогенна лампа в ръка стоеше Дравич. Зад него имаше още мъже. Тара се изправи, залитайки. Даниел също се беше изправил. От носа му течеше кръв. Застана до нея и попита:

— Добре ли си?

Тя кимна. Дравич огледа пода на камерата, после подаде лампата на един мъж зад себе си и скочи долу.

— Виждам, че нашата приятелка кобрата липсва — отбеляза той. — Явно не я бива за пазач, както си мислех. Срамота. А щеше да ми достави такова удоволствие да гледам как умирате от отровата й.

Приближи се към тях. Огромната му фигура сякаш изпълни половината камера и препречи светлината на лампата. Тара се сви до стената. Бузата й пареше там, където я бяха ударили.

— Откъде разбра, че сме тук? — измърмори Даниел с удебелен от разкървавената уста глас.

Дравич се разсмя.

— Ти сериозно ли мислиш, че пазим гробницата само с някаква си змия? Идиот! Имаме пост в дерето. Щом ви е видял, се обади и дойдохме право тук.

— Какво искате от нас? — попита плахо Тара.

— Да ви убия, естествено. — Гласът на гиганта беше съвсем безстрастен. — Въпрос на време е как и кога. И какво да ви направя преди това.

Той я погледна и устните му проблеснаха влажно като продълговати розови червеи.

— Уверявам те, че първо ще ти направя някои неща.

Посегна и прокара пръст по гърдите й.

Тя го отблъсна и лицето й се разкриви от погнуса.

— Ти уби баща ми!

— О, не съм. Макар че имах желание — изсмя се той. — Щеше да ми достави удоволствие. За жалост сърцето му спря още преди да съм почнал. Бях толкова разстроен, колкото и ти.

Забеляза болката в очите й и избухна в нов пристъп на смях.

— Отиде си направо пред мен — продължи той, заливайки се от смях. — В един момент стоеше прав, в следващия се гърчеше на пода като заклано прасе. Никога не съм виждал по-жалка смърт.

Обърна се и каза на мъжете нещо на арабски. Те също се разсмяха. Тара се вбеси и се изплю в лицето му. Смехът секна на секундата. Тя се стегна, готова за неизбежния удар.

Но той не дойде. Гигантът продължи да стои със стичаща се по бузата плюнка, после вдигна ръка и я избърса.

— Някога изнасилвали ли са те? — попита тихо, вперил поглед в плюнката по пръстите си. — Имам предвид жестоко. Използвали ли са тялото ти като играчка против волята ти? Вагината, ануса, устата? Не? Тогава, вярвай ми, има какво да видиш.

— Дравич, престани — изръмжа Даниел.

— О, не се притеснявай, Ласаж. И тебе няма да те пропусна.

Той избърса плюнката, бръкна в джоба си и извади малка метална мистрия — острието проблесна в бялата светлина.

— В крайна сметка не всяко насилие е от сексуален характер.

Ръката му замаяна и острието мина през ръката на Даниел. Той се сгърчи от болка и изпод ризата му бликна кръв.

— Но ще оставим тези удоволствия за по-късно. — Гигантът прибра мистрията в джоба си. — Преди това имаме да вършим други неща.