Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Андрол се събуди с прах в устата. Простена, опита се да се превърти, но се оказа, че е вързан. Изплю, облиза устни и примига с лепкави очи.
Лежеше с Джонет и Имарин до стена от пръст и бяха овързани с въжета. Спомни си… Светлина! Покривът беше пропаднал.
„Певара?” - изпрати по връзката. Невероятно колко естествен започваше да изглежда този начин на общуване.
Усилието му бе възнаградено с усещане за умора от нея. Връзката му позволи да разбере, че тя е наблизо, може би също вързана като тях. Единствената сила също бе изгубена за него. Дращеше към Силата, но опираше до щит. Връзките му бяха стегнати за някаква кука в земята зад него и затрудняваха движенията му.
С мъка потисна паниката. Не можеше да види Налаам. Тук ли беше? Лежаха завързани в голяма стая, а въздухът миришеше на мокра пръст. Все още бяха под земята в част от тайния комплекс на Таим.
„Ако покривът е паднал, клетките може би са унищожени”, помисли Андрол. Това обясняваше защо той и останалите бяха вързани, но не заключени.
Някой хлипаше.
Извърна се с усилие и видя вързания близо до него Евин. Младият мъж плачеше и трепереше.
- Спокойно, Евин - прошепна Андрол. - Ще намерим изход от това.
Евин го погледна стъписано. Младежът беше завързан по друг начин, в седнало положение и с ръце зад гърба.
- Андрол? Андрол, _съжалявам_.
Андрол усети напрегнато извиване по връзката.
- За какво, Евин?
- Дойдоха веднага след като тръгнахте. Искаха Имарин, мисля. Да го Обърнат. Като видяха, че го няма, започнаха да задават въпроси… Прекършиха ме, Андрол. Прекърших се толкова лесно! Съжалявам…
Значи Таим не беше открил падналите пазачи.
- Не е твоя вината, Евин.
Някъде наблизо се чуха стъпки. Андрол се престори на изпаднал в несвяст, но някой го изрита.
- Видях те, че говориш, пажче - каза Мишраил, навел над него златокосата си глава. - Ще те убия с удоволствие за това, което направи на Котерен.
Андрол отвори очи и видя Логаин, отпуснат в ръцете на Мезар и Велин. Довлякоха го и го хвърлиха грубо на земята. Логаин се размърда и простена, докато го връзваха. Изправиха се и единият заплю Андрол, преди да се премести над Имарин.
- Не - каза Таим някъде отблизо. - Младият е следващият. Великият властелин настоява за резултати. Логаин ни губи твърде много време.
Хлиповете на Евин се усилиха, щом Мезар и Велин се преместиха при него и го сграбчиха под мишниците.
- Не! - извика Андрол и се изви. - Не! Таим, да те изгори дано! Остави го на мира! Вземи мен!
Таим стоеше наблизо, стиснал ръце зад гърба си, с изящна черна униформа, наподобяваща тези на ашаманите, но обшита със сребро. Не носеше игли на яката си. Обърна се към Андрол и се подсмихна презрително.
- Да взема теб? И да представя на Великия властелин мъж, който не може да прелее колкото да счупи камъче? Трябваше да съм те бракувал отдавна.
Таим тръгна след двамата, които повлякоха изпадналия в паника Евин. Андрол закрещя и зарева след тях, докато не прегракна. Отнесоха Евин някъде в другия край на помещението - беше много голямо - и Андрол не можеше да ги види заради ъгъла, под който беше завързан. Отпусна глава на пода и затвори очи. Това не му попречи да чува ужасените крясъци на горкия младеж.
- Андрол? - прошепна Певара.
- Тихо. - Гласът на Мишраил бе последван от глух удар и пъшкане.
„Наистина започвам да го мразя този” - изпрати му тя.
Андрол не отвърна.
„Направиха си труда да ни изровят от рухналата стая - продължи Певара. - Помня донякъде, преди да ме заслонят и да изгубя съзнание. Изглежда, е минал по-малко от ден оттогава. Предполагам, че Таим още не е попълнил квотата си от Властелини на ужаса, Обърнати за Сянката.”
Изпрати го почти с лекота.
Крясъците на Евин зад тях секнаха.
„О, Светлина! - изпрати Певара. - Евин ли беше това? Какво става?”
„Обръщат го - отвърна по връзката Андрол. - Силата на волята има нещо общо със съпротивата. Затова Логаин все още не беше Обърнат.”
Тревогата на Певара стигна до него като топлина по връзката. Всички ли Айез Седай бяха като нея? Беше предполагал, че нямат чувства, но Певара изпитваше целия диапазон от чувства… макар да ги придружаваше с почти нечовешко усилие да не им позволи да й влияят. Още един резултат от десетилетия практика?
„Как се спасяваме?” - изпрати тя.
„Опитвам се да развържа връзките си. Пръстите ми са изтръпнали.”
„Мога да видя възела. Здрав е, но мога да те насочвам.”
Той кимна и започнаха. Певара описваше извивките на възела, а Андрол се опитваше да извие пръстите си около тях. Не можа да го разхлаби достатъчно. Опита се да издърпа дланите си и ги развъртя, но въжетата бяха твърде стегнати.