Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
Почти без да разговарят, те продължиха да седят около огъня, всички — освен Слоун — навъсени, обхванали в шепи чашите си с кафе. Нора се зачуди дали настроението им се дължи на откритията в града и Голямата кива. Изгряващото слънце постепенно обагряше долината и от сива я превръщаше в червена, жълта, лилава и зелена.
Зад гърба на Нора се разнесоха стъпки по пясъка и тя видя Арагон, увит в якето си заради студа. Той седна и мълчаливо си наля кафе. Изпи го изключително бързо и отново напълни чашата си с треперещи ръце.
— Пак ли гори газта до късно, Енрике? — попита археоложката.
Той сякаш не я чу. Втренчен в огъня, просто продължи да пие кафето си. Накрая насочи тъмните си очи към нея.
— Да, останах доста до късно. Надявам се, че не съм безпокоил никого.
— Не, нищо подобно — побърза да го увери Нора.
— Сигурно още работиш върху ония твои кости — рече Блек.
Арагон допи кафето си и за трети път напълни чашата си.
— Да.
— Дотук беше Нулевата археологическа травма. Откри ли нещо?
Последва дълго мълчание.
— Да — накрая повтори антропологът.
Нещо в гласа му накара другите да замълчат.
— Сподели с нас, братко — невинно каза Смитбак.
Арагон остави кафето си и заговори преднамерено бавно, сякаш предварително беше обмислил думите си.
— Още когато открих прохода, казах на Нора, че костите са погребани там много отдавна.
Последва пауза, по време на която той извади пластмасов контейнер изпод якето си, остави го на земята и внимателно отвори капака. Вътре имаше три фрагментирани кости и парче от череп.
— Най-отгоре има петдесетина-шейсет цели скелета — продължи Арагон. — Някои все още са с останки от облекло, богати накити и лични украшения. Това са били добре хранени, здрави индивиди, повечето в разцвета на силите си. Изглежда всички са умрели по едно и също време и все пак по костите няма следи от насилствена смърт.
— Тогава как го обясняваш? — попита Нора.
— Според мен случилото се е било толкова внезапно, че не е имало време за нормално погребение. Анализите ми не установиха никакви болестотворни процеси, но много вирусни и бактериологични заболявания не оставят остеологични следи. Очевидно телата просто са били замъкнати отзад и са били нахвърляни върху огромната купчина стари кости. — Изражението му се промени. — Костите отдолу са съвсем друго нещо. Това са начупени, разчленени останки от стотици, дори хиляди индивиди, натрупвани през годините. За разлика от целите скелети тези кости принадлежат на хора, очевидно умрели от насилствена смърт. От мъчителна смърт.
Той обходи групата с тъмните си очи. Тревогата на Нора се засили.
— Костите от долния слой проявяват някои необикновени особености. — Арагон избърса чело с лекьосаната си кърпа и посочи с гумирана пинцета една строшена кост в контейнера. — Първо, много дълги кости са били счупени perimortem по специален начин, като тази тук.
— Какво е „perimortem“? — попита Смитбак.
— Около времето на смъртта.
— Какво искаш да кажеш с това „по специален начин“? — обади се Блек.
— По същия начин, по който анасазите са чупили костите от елени и лосове, за да извличат костния мозък. — Антропологът отново посочи. — И ето тук, в порьозната тъкан на раменната кост, са пробили костта, за да стигнат до костния мозък.
— Почакай — прекъсна го журналистът. — Искаш да кажеш, че са извличали костния мозък, за да…
— Остави ме да довърша. Второ, по костта има микроследи. Проучих ги под микроскоп и установих, че са аналогични със следите, оставяни от каменни сечива при транжиране на животинско месо. От клане и обезкостяване, ако щете. Трето, сред костите открих десетки разбити черепи, главно детски. По теменните им части има следи, които може да са единствено от скалпиране — точно като черепа, който открихме в Руините на Пит. Нещо повече, по централната от трите костички на вътрешното ухо при детските черепи има драскотини. Когато отново проучих черепа от Руините на Пит, установих същите драскотини. Освен това открих, че много от черепите са пробити и е отстранено кръгло парче кост.
— Какви са тези драскотини? — попита Нора.
— Извънредно специфични успоредни следи, оставащи, когато главата се положи върху плосък камък и отгоре се стовари друг камък, за да се разцепи черепната кутия. Обикновено се срещат по животински черепи, чийто мозък е използван за храна.