Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
Бяха приключили с общото проучване на Кивира. Холройд бе качил координатите и котите, взети от неговата система за сателитно позициониране, в географската база данни. Беше време да влязат в Голямата кива, главната култова сграда. Предишната нощ Нора бе останала до късно будна и се беше чудила какво ще открият. Накрая въображението й бе изневерило. Голямата кива се равняваше по значение на катедралата в средновековен град: център на неговата религиозна дейност и обществен живот, хранилище на най-свещените предмети.
Блек се беше облегнал на една скала и потропваше с пръсти в зле скрито очакване. Хванал в ръка огромно растение, с него приказваше Питър Холройд. Липсваше само Слоун, която Нора не бе виждала след сблъсъка от предишния ден.
Сякаш усетил погледай, Холройд се обърна към нея. После се изправи и се приближи, като поклащаше растението в ръката си.
— Виж това, Нора.
Тя го взе — експлозия от зелени стъбла с остър корен и кремав цвят.
— Какво е?
— А, от пет до десет години във федерален затвор — засмя се Холройд.
Археоложката неразбиращо го погледна.
— Татул — поясни той. — Коренът съдържа изключително силен халюциноген.
— Халюциноген ли?
— Алкалоидът е концентриран в горната част на корена — обади се Арагон. — При шаманите на яките силата на духа се измерва според това какво количество от корена можеш да погълнеш. — Той погледна Холройд. — Но ти сигурно си забелязал, че то не е единственото отровно растение в долината.
По-младият мъж кимна с глава.
— Татул, мексикански гъби, мескалов кактус… Тук е пълно с растения, съдържащи психотропни вещества.
— Най-странното е, че трите растения, които спомена и които тук изглежда се срещат в изобилие, понякога са били използвани от шамани и знахари. Взети заедно, те могат да предизвикат дива лудост. Като свръхдоза фенил циклохексил пиперидин: могат да те прострелят отблизо и изобщо да не усетиш.
— Тия жреци не случайно са се заселили тук — пошегува се Смитбак.
— Е, поне цветето е красиво — отбеляза Нора.
— Прилича на грамофонче, нали? — попита Холройд. — И това е странно. В корена на татула се съдържа един ензим, който тялото не може да обменя и затова го отделя с потта. И съм чувал, че точно така миришели хората, които го взимат. На грамофончета.
Нора неволно се наведе и вдигна цветето към носа си. То беше голямо и бяло, почти сексуално в зрелостта си. Тя дълбоко вдъхна финия му аромат.
После се вцепени и пръстите й се вледениха. За миг се върна в коридора на горния етаж на изоставената къща в ранчото. Чу изхрущяване на стъкло под нечий крак, усети мирис на смачкани цветя в неподвижния нощен въздух…
Разнесе се тракане и когато се обърна, Нора видя да се приближава Слоун, понесла газова лампа, черна дъска и фотоапарат с тринога. Срещна погледай, остави багажа си, приближи се и я прегърна през кръста с изящната си ръка.
— Извинявай — прошепна в ухото й Слоун. — Ти беше права. Както обикновено.
Нора кимна с глава и се върна в настоящето.
— Да не говорим за това.
Слоун леко се отдръпна.
— Предполагам, че е очевидно. Имам проблем с подчинението. Още нещо, за което трябва да благодаря на баща си. Повече няма да се повтори.
— Благодаря — отвърна Нора и хвърли растението. — А аз не биваше да се шегувам с баща ти. Беше грубо.
После се обърна към групата и положи всички усилия да пропъди мислите за татула от ума си.
— Добре, ето плана. Двете със Слоун първи ще влезем в кивата, за да направим предварителен анализ и да я снимаме. Вие ще ни последвате по-късно. Съгласни ли сте?
Блек се намръщи, ала останалите закимаха с глави.
— Чудесно. Тогава да започваме.
Един по един се покатериха по въжената стълба. Прекосиха главния площад и по една от пясъчните дюни се качиха на първия етаж. После използваха отлично запазена индианска стълба, по която се качиха на втория етаж. Входът на Голямата кива се намираше по-назад и кръглата й грамада тънеше в лилава сянка. На стената й беше опряна друга стълба и след малко Нора и Слоун бяха на покрива. Той бе покрит с дебел пласт кирпич и имаше невероятно стабилен вид. Подобно на всички киви, входът беше в покрива. От отвора стърчаха краищата на стълба, потъваща във вътрешността. Когато я погледна, Нора усети, че устата й пресъхва.