Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
— Какво има? — попита Нора.
Слоун се извърна и по лицето й се разля широка ленива усмивка.
— Нищо особено. Странен мотив. Преди не го бях забелязала. — Тя се върна при фотоапарата си, снима композицията и продължи нататък.
— Това е очевидна двусъставна структура — приближи се Блек и посочи двата кръга. Широкото му грубовато лице бе осветено от фенера.
— Двусъставна структура ли?
— Да. Организацията на много общности на анасазите, както и на други общества, е била основана на разделянето на две. Летни, и зимни общества, мъжки и женски, земни и небесни. — Той посочи двата кръга. — Синият диск е като онзи върху външната стена на кивата. Това означава, че градът е бил разделен на дъждовно и слънчево общество. Първият кръг представлява Кивата на дъжда, а вторият — Кивата на слънцето.
— Интересно — изненада се Нора.
— Разбира се. Сега сме в самата Кива на дъжда.
Разнесе се ослепителен проблясък — Слоун беше направила третата си снимка.
— Е? — обади се Смитбак, който бе слушал обясненията. — Продължавай нататък.
— За кое? — учуди се Блек.
— Ако това е Кивата на дъжда, къде е Кивата на слънцето?
Последва мълчание, нарушено само от тихия звук при следващата снимка. Накрая Блек се прокашля.
— Основателен въпрос.
— Трябва да е в някой друг обект, ако изобщо съществува — отвърна Нора. — В Кивира има само една Голяма кива.
— Несъмнено си права — промърмори Арагон. — Обаче изпитвам все по-ясното усещане за нещо… нещо, което по някаква причина не забелязваме.
Нора се обърна към него.
— Не разбирам.
Той също я погледна. Очите му изглеждаха вдлъбнати и тъмни на светлината на фенера.
— Нямаш ли чувството, че липсва парче от пъзела? Всички богатства, всички кости, всички тези масивни сгради… Трябва да има причина… — Антропологът поклати глава. — Мислех, че отговорът ще е в тази кива. Сега вече не съм толкова сигурен. Не обичам да правя неаргументирани заключения, но ми се струва, че всичко това е имало някакво главно предназначение. Зловещо предназначение.
— А именно? — попита Смитбак.
Блек се усмихна и Нора зърна на лицето му напрегнатост, каквато по-рано не бе забелязвала.
— Анасазите са използвали тюркоаза за ритуалите на дъжда. Това се отнася за каньона Чако и очевидно е в сила и тук. В това помещение сигурно има стотици килограми тюркоаз. Прекалено много за култура, в която даже едно-едничко мънисто е имало огромна стойност.
Смитбак кимна с глава. Нора премести поглед от единия на другия и се зачуди какво иска да каже Блек.
— Затова ви питам: щом тюркоазът е материал, използван в ритуалите на дъжда, какъв материал се е използвал в ритуалите на слънцето? — Той посочи образа на Кивата на слънцето, чийто слюден диск лъщеше на отразената светлина. Бонароти и Суайър също се бяха приближили и напрегнато слушаха. — На какво ви; прилича това?
Смитбак тихо подсвирна с уста.
— На злато ли? — попита той.
Блек само се усмихна.
— Хайде стига, да не започваме пак по този въпрос — нетърпеливо се намеси Нора. — Това е единствената Голяма кива в града. И идеята, че Кивата на слънцето, а и изобщо която и да е кива, може да е пълна със злато, направо е смешна. Изненадана съм, че чувам такава фантазьорска хипотеза тъкмо от теб.
— Това ли е фантазьорска хипотеза? — попита Блек. — Първо — започна да брои на пръсти той, — имаме разпространените сред индианците легенди за злато. После идват сведенията на Коронадо и отец Маркос, а също и на други изследователи. А сега откриваме и тази пиктограма, която е изключително добра имитация на злато. Както ще потвърди Енрике, инкрустациите по зъбите на тези черепи са чисто ацтекски тип, а за тях вече знаем, че са имали тонове злато. Затова започвам да се чудя дали зад легендите не се крие някаква истина.
— Намери ми тази Кива на слънцето, пълна с ацтекско злато — уморено каза Нора. — Тогава ще си променя мнението. Но засега да прекратим приказките за съкровища, става ли?
Блек се ухили.
— Предизвикваш ли ме?
— По-скоро те призовавам към здрав разум.
Зад нея се разнесе смях, дрезгав и тих. Нора се озърна и видя Слоун, която местеше поглед от нея на Блек и кехлибарените й очи весело блещукаха.