Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
Бонароти безмълвно отиде при своята кутия и започна да опакова храна за из път.
— Нора е напълно права, Роско — подкрепи я Слоун. — Не може просто така да…
— Ти да мълчиш! Няма да допусна някакви си жени да ми казват какво да правя с конете си.
— Е, тогава послушай мъжете, по дяволите! — каза Блек. — Това е глупаво. Може да пострадаш.
— Край на споровете — отсече Суайър и пое пакетчето от Бонароти.
Докато го наблюдаваше, страхът и разочарованието на Нора от последните събития внезапно се превърнаха в гняв: гняв към неизвестния враг, който смущаваше толкова успешните им проучвания, гняв към каубоя, който се държеше толкова агресивно.
— Изслушай ме, Суайър! — извика тя.
Над малката долина се спусна задъхано мълчание. Смаяният Суайър се обърна към нея.
— Трябва да го обмислим — продължи Нора, макар да усещаше, че сърцето й бясно бие в гърдите и че гласът й е неуверен. — Не можеш да тръгнеш без план и да убиеш някого.
— Имам план — беше отговорът. — И няма какво да обмисляме. Ще открия копелето, което…
— Съгласна съм — прекъсна го тя. — Но ти не си човекът, който трябва да го направи.
— Какво? — На лицето му се изписа презрителна изненада. — И кой ще го направи вместо мен?
— Аз.
Каубоят отвори уста да възрази.
— Помисли малко — изпревари го Нора. — Той, те или който и да е там, е убил два коня. Не за храна, не за удоволствие, а за да прати послание. Това не ти ли говори нещо? Ами останалите коне? Какво мислиш, че ще се случи с тях, докато трае тази наказателна експедиция? Тези животни са твои. Ти си единственият, който знае достатъчно, за да се грижи за тях.
Суайър прехапа устни и поглади мустаците си.
— Някой друг може да се грижи за конете, докато ме няма.
— Кой например?
Той не отговори веднага.
— Ти нищо не разбираш от проследяване — накрая заяви каубоят.
— Напротив. Всеки, който е израснал в ранчо, разбира от проследяване. Навремето съм търсила доста изгубени крави. Може да не съм майстор като теб, обаче ти сам го каза: районът е песъчлив, не е чак толкова сложно. — Тя се наведе към него. — Истината е, че ако някой трябва да отиде, мога да го направя само аз. Аарън, Слоун и Енрике имат важни задачи. Конете няма да оцелеят без теб. Луиджи е нашият единствен готвач. Питър не е достатъчно опитен ездач. Пък и освен това той поддържа връзката ни с външния свят.
Суайър изпитателно я изгледа, но продължи да мълчи.
Блек се обърна към Нора.
— Това е безумие. Ти, сама? Не можеш да тръгнеш, ти си ръководител на експедицията.
— Тъкмо затова не мога да пратя никой друг. — Нора се огледа. — Ще отсъствам само един ден, най-много едно денонощие. В това време вие със Слоун и Арагон ще взимате решения с мнозинство. Ще открия кой и защо го е извършил.
— Мисля, че просто трябва да повикаме полицията — предложи Блек. — Имаме радиостанция.
Арагон внезапно избухна в неприсъщ за него смях.
— Да повикаме полицията ли? Каква полиция?
— Защо не? Все още сме в Америка, нали?
— Нима? — измърмори антропологът.
Последва кратко мълчание. После Смитбак се обади с неочаквано тих и твърд глас.
— Съвсем ясно е, че тя не може да тръгне сама. Аз съм единственият, който не участва в разкопките. Ще ида с нея.
— Не — автоматично възрази Нора.
— Защо? Сметището може да остане без мен за един ден. Пък и напоследък Аарън не се упражнява достатъчно. Не съм лош ездач и ако се наложи, мога да стрелям.
— Трябва да се помисли за още нещо — включи се в обсъждането Арагон. — Ти каза, че тези убийства пращали послание. Не смяташ ли, че има друга възможност?
Нора го погледна.
— Каква по-точно?
— Че убийствата са извършени, за да примамят хората извън лагера, където по-лесно ще се справят с тях един по един? Може би онзи човек на хребета нарочно се е показал на Суайър?
Нора облиза устните си.
— Още едно основание да отида с нея — каза Смитбак.
— Я почакайте — разнесе се студеният глас на Суайър. — Забравихте ли за Дяволския гръбнак? Три мои коня вече са мъртви благодарение на оня проклет хребет.
Нора се обърна към него.
— Мислих за това. Ти каза, че онзи ден си видял конник на хребета. И снощи във външната долина явно е имало хора с коне. Няма друг път за насам, освен през хребета. Басирам се, че яздят неподковани коне.