Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
Тя бавно се запъти към нея и спря точно пред отвора.
— Дай да запалим фенера — каза археоложката.
Разнесе се съскане на газ и с тихо изпукване фенерът оживя. Двете приклекнаха до отвора и Слоун насочи ярката бяла светлина към мрака под тях.
Стълбата се спускаше около четири и половина метра и свършваше до жлеб, изсечен в пясъчника. Слоун плъзна лъча наоколо, но от тази височина се виждаше само голият под: диаметърът на кивата бе осемнадесет метра и стените бяха доста далеч.
— Можеш да влезеш първа — каза Нора.
Слоун я погледна.
— Аз ли?
Нора се усмихна.
Слоун бързо се спусна по първите пет стъпала, после протегна ръка за фенера. Тя слезе още малко надолу и спря, за да насочи светлината към стените. Нора нямаше представа какво гледа, но виждаше изражението на лицето й. И тогава разбра, че кивата не е празна.
Слоун бързо се спусна на дъното и след като за пореден път дълбоко си пое дъх, Нора я последва. Когато скочи от стълбата, плъзна поглед наоколо.
Кръглата стена на кивата беше покрита с пъстроцветен стенопис. Образите бяха силно стилизирани и трябваше внимателно да ги проучи, за да разбере какво представляват. Най-отгоре имаше четири грамадни гръмоптици, чиито разперени криле почти покриваха горната част на стената. От очите и клюновете им излизаха назъбени мълнии. Под тях имаше яркотюркоазено поле, по което плаваха облаци и от тях падаха завеси от бял дъжд. През облаците се движеше бог на дъгата, чието издължено тяло опасваше почти цялата кива. Главата й протегнатите му ръце сочеха на север. В долната част на стенописа бе изобразена самата земя. Нора забеляза четирите свещени планини, разположени в основните посоки. Тази космография продължаваше да лежи в основата на повечето съвременни индиански религии в Югозапада: черната планина на север, жълтата планина на запад, бялата планина на изток и синята планина на юг. Бяха представени и най-дребните подробности. Багрите, толкова дълго останали погребани в мрак, изглеждаха като положени предишния ден.
Нора спусна поглед надолу. Под стенописа имаше каменен перваз, който опасваше кивата. Върху него лежаха множество лъскави предмети, които се появяваха и изчезваха под лъча на фенера. Като впери развеселено очи, тя с изненада разбра, че са черепи. Бяха десетки, ако не и стотици от хора, мечки, бизони, вълци, елени, сърни, пуми, ягуари, всичките покрити с полиран тюркоаз. Но най-много я поразиха очите. Във всички очни кухини имаше сфери от розов кварц, инкрустирани с халцедон, които пречупваха, усилваха и отразяваха лъча на фенера и блестяха в зловещо розово. Тази ухилена тълпа от мъртъвци, от таласъми без клепачи ги заобикаляше отвсякъде и очите им заплашително пламтяха, сякаш осветени от автомобилни фарове.
Освен черепите в помещението нямаше нищо друго. В абсолютния център на кивата беше издълбан обичайният сипапу, отворът към подземния свят, и от двете му страни имаше по едно огнище. На изток Лора забеляза стандартния отвор за духовете — тесен канал, който излизаше навън от кивата. Но подобно на почти всичко в Кивира, стенописът и черепите бяха уникални.
Тя погледна Слоун, която вече насочваше трите реда прожектори на фотоапарата.
— Ще повикам другите — каза Нора. — Ако стоят настрани от стените, няма да има проблем.
Слоун само кимна. Докато тя настройваше блендата, на Нора й се стори, че вижда разочарование на лицето й. После се включи първият ред прожектори и освети цялата ухилена компания призрачни черепи.
Другите се спуснаха по стълбата и в безмълвно удивление се събраха долу. Вниманието на Нора беше привлечено от странна композиция — два големи кръга в северния край на стенописа. В единия бе вписан синьо-бял диск, изобразяващ миниатюрни облаци и дъжд, изпълнени в обичайния геометричен стил на анасазите: смалена версия на огромния кръг, нарисуван от външната страна на кивата. Вторият кръг беше жълто-бял и обгръщаше слънчев диск, заобиколен от лъчи. Когато фенерът го освети, образът проблесна като златен. Нора го разгледа по-внимателно и видя, че ефектът се дължи на стрита слюда, смесена с боята.
Слоун бе преместила фотоапарата и даде знак на Нора да се дръпне встрани от линията на обектива. Когато се наведе над стъкления екран, тя внезапно ахна, рязко се изправи, приближи се до малкото слънце и напрегнато започна да го разглежда.