Златото на Кивира

— Приличаше на жертвоприношение — чу се да казва Нора.

— Да — потвърди Арагон. — Ако се съди по следите по костите, труповете на двата индивида са били разчленени и парчетата са били варени или печени. Месото сигурно е било поставено в онези две паници, които откри Слоун. По тях имаше късчета кафява материя: несъмнено мумифицирано месо.

— Отвратително — без да престава да пише, рече Смитбак.

— Индивидите също са били скалпирани и мозъкът им е бил изваден, и направен на… как да се изразя… на компот, на пюре, подправено с червен пипер. Открих… материята, върната обратно в двата черепа.

Сякаш по някакъв зловещ знак, готвачът се появи от палатката си, педантично спусна ципа на входа и се приближи до огъня.

Блек неспокойно се разшава.

— Енрике, ти си последният човек, когото бих заподозрял в сензационни заключения. Но има десетки други начини костите да се надраскат и излъскат, освен канибализма.

— Ти използваш термина „канибализъм“ — отвърна Арагон. — Засега аз ще запазя за себе си своите заключения. Само съобщавам какво съм открил.

— Всичко, което каза, водеше към такова заключение — извика Блек. — Това е безотговорно. Анасазите са били мирен земеделски народ. Досега не са открити никакви доказателства за канибализъм.

— Не е вярно — тихо заяви Слоун и рязко се наведе напред. — Неколцина археолози предполагат, че сред древните индианци са били разпространени канибалски практики. И не само при анасазите. Например как ще обясниш случая с Ауатови?

— С Ауатови ли? — повтори Блек. — Онова село на хопите, което е било унищожено през хиляда и седемстотната година?

Слоун кимна с глава.

— След като жителите на Ауатови били покръстени от испанците, индианците от съседните селища ги избили. Костите им били намерени преди трийсет години и по тях имало същите следи, като откритите от Арагон.

— Може да са преживявали гладен период — предположи Нора. — В собствената ни култура има много примери за човекоядство от глад. Пък и във всеки случай тук сме далеч от Ауатови и тези хора нямат нищо общо с хопите, По-скоро става дума за ритуален канибализъм в огромен мащаб. Почти институционализиран. Като… — Тя млъкна и погледна антрополога.

— Като при ацтеките — довърши мисълта й той. — Доктор Блек, вие казвате, че не е възможно при анасазите да е имало канибализъм. Но не и ацтекски канибализъм. Канибализъм не за утоляване на глад, а като средство за обществен контрол и терор.

— Какво искаш да кажеш? — попита Блек. — Това е Америка, не е Мексико, Ние проучваме обект на анасазите.

— Обект на анасазите с управляваща класа? Обект на анасазите, охраняван от бог с име като Ксочитъл? Обект на анасазите, в който има царски погребални камери, пълни с цветя? Обект на анасазите, в който може би се наблюдават следи от канибализъм? — Арагон поклати глава. Освен това проучих много черепи от горния и долния пласт кости в Прохода. Краниалните разлики и вариациите в разположението на предните зъби показват, че двете групи скелети принадлежат на съвсем различно население. Отдолу роби анасази, отгоре ацтекски господари. Всички доказателства, които открих в Кивира, говорят, че към деветстотин и петдесета година група ацтеки, или по-скоро техните предшественици толтеките са нахлули в цивилизацията на анасазите и са се наложили като жреческа аристокрация. Възможно е даже тъкмо те да са причината за големите строежи в Чако и на други места.