Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
31.
Нора спа зле и се събуди рано. Споменът за страшните сънища бързо потъна в забрава.
Щърбавата луна залязваше и долината тънеше в сенки. Нощта тъкмо започваше да отстъпва на утринните багри. Нора седна и чу далечен плисък на вода в потока. Огледа се наоколо. Суайър вече беше станал и се бе отправил на уморителното си ежедневно преминаване през тесния каньон, за да провери конете. Останалите от групата още спяха. В палатката на Арагон втора вечер поред бе светило до късно, но сега беше тъмна и смълчана.
Археоложката бързо се облече, пъхна фенерчето си в задния си джоб и се запъти към кухнята. Разрови въглените и хвърли вътре още вейки, за да разпали огъня. Взе емайлираното джезве на сини петна, което винаги беше наблизо, напълни го с вода й го постави на скарата.
В този момент видя от мрака на една далечна тополова горичка да се появява фигура: Слоун. Зачуди се защо не е в палатката си. „Сигурно обича да спи под звездите като мен“ — помисли си тя.
— Добре ли спа? — попита Слоун, като хвърли спалния чувал в палатката си и седна до Нора.
— Не особено — отвърна Нора и се втренчи в огъня. — А ти?
— Идеално. — Слоун проследи погледай. — Разбирам защо древните са боготворили огъня — плавно продължи тя. — Хипнотизиращ е, никога не е един и същ. И определено е по-приятно, отколкото да гледаш телевизия. Няма реклами — ухили се младата жена. За разлика от Нора, тя изглеждаше в много добро настроение.
Нора леко се усмихна и разкопча ципа на якето си, за да се погрее на топлината на огъня. Водата в джезвето кипна и то започна да се клати върху скарата. Нора се изправи, свали го от огъня, сложи смляно кафе и го разбърка с ножа си.
— Бонароти ще се гръмне, ако те види да правиш такова каубойско кафе — рече Слоун. — Ще ти разбие главата със своята кафеварка за еспресо.
— Да го чакам сутрин да стане и да направи кафе е все едно да чакам Годо — отвърна Нора.
Докато пътуваха, готвачът винаги бе ставал пръв. Но откакто се бяха разположили на лагер в Кивира и работеха с по-нормален график, Бонароти упорито отказваше да напуска палатката си сутрин, докато слънцето не огрееше върховете на скалите.
Тя остави за малко джезвето на огъня и продължи да разбърква кафето. После напълни две чаши. Вдигна се пара и изпълни ноздрите й със силен горчив аромат. Нора го вдъхна с наслада.
— Басирам се, че мога да позная за какво си мислиш — каза Слоун.
— Сигурно — отвърна Нора. Известно време продължиха да пият кафето си в мълчание. — Просто е страшно неочаквано — след малко се чу да казва тя, сякаш изобщо не бяха млъквали. — Откриваме това място, това вълшебно и чудесно място. Пълно с повече артефакти, повече информация, отколкото сме се надявали. Изведнъж като че ли най-после намираме отговори на всички въпроси. — Археоложката поклати глава. — Но всъщност се изправяме само пред нови загадки, странно смущаващи загадки. Отличен пример е онази кива, пълна с черепи. Защо черепи? Какво означава това? Какви може да са били ритуалите?
Слоун остави чашата си и въпросително я погледна.
— Не виждаш ли, че получаваме и отговорите? — тихо рече тя. — Просто не са такива, каквито сме очаквали. С научните открития винаги е така.
— Дано си права — каза Нора. — И преди съм откривала разни неща, но никога не съм се чувствала така. Инстинктивно усещам, че нещо не е наред. Още откакто за пръв път видях прохода на Арагон, пълен с ония безброй кости, нахвърляни почти като боклук.
Тя замълча, когато от мрака изплуваха две тъмни фигури. Смитбак и Холройд се присъединиха към тях до огъня. Скоро от сумрака се появи Блек и приклекна наблизо. Клоните на тополите тъкмо започваха да се различават на ранната утринна светлина.
— Сутрин тук е студено като ташаците на Ленин — обади се Смитбак. — И отгоре на всичко моят прислужник не ще да ми лъска ботушите, въпреки че нарочно ги оставям пред вратата.
— Напоследък е адски трудно да намериш добра прислуга — имитира Блек хленчещия глас на журналиста, наля си кафе и го повдигна към носа си. — Какъв варварски начин за правене на кафе! — каза той и остави чашата. — А кога ще закусваме? Защо оня италианец не се надига от леглото малко по-рано? Що за лагерен готвач е, щом не може да се събуди преди пладне?
— Не познавам друг готвач, който може да готви като най-добрите парижки готвачи, обаче с една двайсета от тяхното оборудване — отвърна Смитбак. — Така или иначе, забрави закуската. Само диваците и децата закусват.