Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
— Неподковани ли? — попита журналистът.
Тя кимна с глава.
— Неподкованият кон е по-стабилен на тясна пътека като онази по склона на Дяволския гръбнак. Желязо върху камък е като кънки по лед. Но кератинът на конското копито не се пързаля по камъка.
Суайър все още я зяпаше.
— Няма да позволя конете ми да си разбият копитата по тоя неравен терен.
— Ще ги подковем щом се спуснем от хребета. Носиш ковашки инструменти, нали?
Каубоят бавно кимна с глава.
— Просто ще се опитам да разбера кой и защо е извършил това — продължи Нора. — Можем да оставим закона да се погрижи за останалото, когато се върнем в цивилизацията.
— Тъкмо от това се страхувах — каза Суайър.
— Искаш ли да прекараш остатъка от живота си в затвора за убийство? — попита тя. — Защото точно това ще се случи, ако отидеш и застреляш някого.
Суайър не отговори. Готвачът мълчаливо се завъртя на пети и влезе в палатката си. След малко се появи навън с оръжието си, кутия патрони и кожен кобур и ги подаде на Нора. Тя закопча кобура на кръста си, отвори тежкото оръжие, завъртя барабана и пак го затвори. После откъсна капака на кутията, изсипа патроните в шепа и бързо ги напъха в гнездата на патрондаша. Накрая хвърли празната кутия в огъня и се обърна към Суайър.
— Ние ще се погрижим за това — спокойно заяви тя.
33.
Скип стигна до металната врата на автосервиз „Елмо“ и поспря, за да си придаде справедливо възмутен вид. Сглобяемият гараж от гофрирана ламарина се печеше в жегата в мизерния край на Керилос Роуд, грозен квартал със заведения за бързо хранене, автокъщи за автомобили втора ръка и търговски комплекси на юг от града. Зад „Елмо“ имаше само равна прерия, окичена с билбордове и табели ПОД НАЕМ и СТРОИТЕЛСТВО ПО ПОРЪЧКА — признаци на неудържимия растеж на Санта Фе.
Скип изобрази нужната физиономия и влезе вътре, като теглеше Теди Беър на къса дебела кожена каишка. В отсрещния край беше вдигнат неговият плимут със скръбно провиснали гуми. Отдолу стоеше собственикът на автосервиз „Елмо“ — длъгнест мъж в избелял гащеризон и скъсана фланелка, обидно лекьосана с машинно масло около огромния, неприлично увиснал език на „Ролинг Стоунс“. Емблемата представляваше точно отражение на дебелите устни на самия Елмо.
— Защо го мъкнеш със себе си? — изхленчи той и кимна с глава към кучето. — Алергичен съм към кучешки косми.
Скип отвори уста да произнесе тирада, ала Елмо вдигна бележника си.
— Счупена кобилица — бързо започна той, като облизваше дългия си, почернял от масло пръст и прелистваше страниците. — Разбита ръчна спирачка. Огъната главина. Най-малко пет-шестстотин. Плюс изтеглянето от шосе номер три.
— По дяволите! — Скип помъкна Теди Беър и гневно закрачи назад-напред под колата си, забравяйки грижливо подготвената си реч. — Докарах ти я преди три седмици само за смяна на маслото и общо постягане. Защо не ми каза, че спирачките ще сдадат багажа?
Елмо обърна начупеното си лице към него. Както винаги, имаше вид на човек, който всеки момент ще се разплаче.
— Вече проверих онази фактура. Спирачките са били наред.
— Глупости! — Скип смаяно погледна монтьора. Толкова рядко плащаше за поддръжка на автомобила, че след като само преди няколко седмици се бе изръсил с петдесет и седем долара, възмущението му нямаше граници. — Казвам ти, спирачките изобщо не работеха. Изобщо, Можех да се пребия. А сега искаш да си платя за това удоволствие, така ли? Да бе, как не!
— Спирачната система беше суха като стар кокал — забил поглед в пода, упорито отвърна Елмо.
— Виждаш ли? — Скип удари с юмрук по дланта си. — Това го доказва. Трябваше да видиш, че тече, когато ти докарах колата. Няма да платя за…
— Няма никакъв теч.
Скип млъкна насред изречението.
— А?
Елмо сви рамене и отново го погледна.
— Проверихме спирачната система. Няма теч, всичко си е наред.
Скип го зяпна.
— Нищо не разбирам.
Монтьорът повторно сви рамене.
— Освен това трябва да има следи от теч. Я погледни тук. — Той взе една лампа и я насочи нагоре към плимута.
— Това е шасито. Цялото е в пясък и масло. И какао?
— Обаче няма спирачна течност. Няма следи нито от капки, нито от пръски. Никакви следи от теч. Къде я паркираш обикновено?
— На отбивката, естествено…
— Напоследък да си виждал голямо петно на земята?
— Нищо не съм забелязал.