Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Пазят и двата ъгъла — каза Чан. — Четирима униформени. Повече от тези, които сте видели в хотела. Мислят си, че са ни заклещили, и вероятно ще изчакат всичките си хора. А може би вече са в стаите ви. Трябва да тръгваме.
Свенсон вече бе минал по покривите на две много красиви къщи, свързани с „Бонифас“ и една с друга. Но по-нататък нямаше път.
— Можем да минем през къщата — каза Чан и посочи една несъмнено заключена врата — и да излезем в задната уличка. Не виждам обаче как безопасно ще успеем да излезем от самата уличка: и двата й края ще ни отведат при тях.
— Значи сме в капан — каза Свенсон.
— Можем да се скрием долу — предложи Чан.
Обърнаха се към госпожица Темпъл за мнението й — което само по себе си й беше приятно, но преди тя да успее да отговори, се чуха тръби.
Тя се обърна по посока на звука. Някакъв рязък нисък тропот сякаш отговори на ясния зов на тръбите.
— Коне — каза тя. — Много коне!
И тримата — госпожица Темпъл подкрепяше доктора под ръка — внимателно се промъкнаха и надникнаха към главната улица. Отдолу минаваше конен парад. Войниците бяха с яркочервени униформи и блестящи медни шлемове, украсени с конски опашки.
— За нас ли идват? — ахна тя.
— Не зная — каза Чан. Тя видя как се спогледаха със Свенсон и й се прииска да не го правеха толкова често или поне не толкова открито.
— Четвърти драгунски полк — каза докторът и посочи един наперен офицер с еполети със златни ресни. — Полковник Аспиш.
Госпожица Темпъл гледаше как мъжът минава под тях. От двете му страни яздеха офицери, пред и зад него редици войници. Опита се да ги преброи — поне сто и петдесет души, а може би дори двеста. Зад тях се появиха десетина каруци, карани също от униформени войници.
— Празни са — каза Свенсон.
— Подминават хотела — каза Чан. — Няма нищо общо с нас.
— Завиват… завиват към Института! — възкликна доктор Свенсон. — Отиват в Института с празни каруци — машините за стъклото… какво казахте вие двамата? — кутиите…
— В Харшморт стовариха кутии от каруци — каза Чан. — И лабораторията в Института беше пълна с кутии.
— Кутиите в Харшморт бяха подплатени с оранжев филц и имаха номера — каза госпожица Темпъл.
— В Института подплатата не беше оранжева — каза Чан. — Синя беше.
— Залагам си главата, че ще натоварят още — каза Свенсон. — Или ще сменят мястото на работата си след смъртния случай в Института.
Долу тръбите отново изтръбиха — полковник Аспиш не обичаше скромните преминавания. Свенсон се опитваше да каже нещо, но госпожица Темпъл не успя да го чуе. Той се наведе към ухото й и посочи надолу.
— Войниците на майор Блах влизат в хотела. — Госпожица Темпъл погледна и видя, че е прав: черни силуети, едва забележими покрай червените конници, хлътваха в „Бонифас“ като плъхове в отворен канал. — Ако позволите да предложа — каза докторът, — сега като че ли моментът е подходящ да опитаме да избягаме през уличката.
Докато слизаха по застланото с луксозен килим стълбище, госпожица Темпъл се чудеше как някои хора се смятат за толкова недосегаеми за взломаджиите и крадците. На Чан му бе отнело само миг да ги пусне в къщата, чиито собственици сигурно се хвалеха с непробиваема сигурност. Имаха късмет, че на горните етажи на къщата нямаше никого (слугите, които обитаваха тези стаи, бяха на работа) и успяха тихо да се промъкнат покрай етажите, от които се чуваха стъпки, тракане на прибори и в един случай дори особено противно пухтене. Госпожица Темпъл знаеше, че приземният етаж и задният вход са най-вероятните места за сблъсък — там щеше да има слуги, ако не друго, — така че когато слязоха от стълбите, се постара да изпревари Чан и Свенсон въпреки изненаданите им погледи. Много добре знаеше, че може да си придаде вид ако не заплашителен, то поне властен, докато те щяха да събудят яростта на всеки с неканеното си присъствие. С крайчеца на окото си зърна млада камериерка да подрежда някакви буркани. Момичето инстинктивно направи реверанс, когато тя мина. Госпожица Темпъл кимна в отговор и се запъти към кухнята, в която имаше поне трима слуги. Тя бодро им се усмихна.
— Добър ден. Аз съм госпожица Хейстингс — бих искала да стигна до задния ви вход. — Не спря, за да чуе отговора им. — Оттук е, нали? Благодаря. Наистина много добре поддържана кухня — чайниците са особено красиви… — След секунди вече ги бе подминала и бе слязла по няколкото стъпала към вратата. Пусна Чан пред себе си, за да й отвори, над рамото на доктора видя тълпа любопитни лица, които ги бяха последвали. — Видяхте ли кавалерийския парад? — възкликна радостно тя. — Това е Четвърти драгунски полк, личният полк на принца! Божичко — великолепни са! Такива тръби, и толкова много прекрасни коне — забележително. Приятен ден! — Излезе след доктора и въздъхна облекчено, когато Чан затвори вратата.