Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Ехей — каза този своенравен прислужник, — покъщнината май че е евтина по вашия край, сър. Туй е самопишещо мастило, да знайте, ето ви подписа върху стената, уважаеми господине. Стойте си спокойно, каква файда да тичате след оня, дето си изтегли печалбата и сега вече е на другия край на Бъро.
Мистър Пикуик, подобно на всички истински велики люде, лесно се поддаваше на убеждение. Мощно и бързо работеше неговият ум; само миг размисъл бе достатъчен да се увери колко безсилна бе неговата ярост. Тя утихна тъй бързо, както бе и избухнала; той си пое дъх и обърна добродушно очи към своите приятели.
Да разказваме ли за последвалите вопли и ридания на мис Уордл, така изоставена от коварния Джингл? Да издаваме ли майсторски излятото от мистър Пикуик описание на тази сърцераздирателна сцена? Отворени пред нас лежат неговите записки, зацапани от човеколюбиви, съчувствени сълзи; една дума само, и те ще се озоват в печатницата. Но не! Нека бъдем твърди. Няма да съкрушаваме сърцата на читателите с обрисуване на такова едно горестно страдание.
Бавно и тъжно се завърнаха двамата приятели и изоставената лейди на следния ден с тежкия Мъгълтънски дилижанс. Печално и мрачно хвърляше лятната нощ тъмните си сенки върху всичко наоколо, когато те стигнаха отново Дингли Дел и спряха пред входа на Манър Фарм.
Глава единадесета
Една нощ на спокойствие и отмора в дълбоката тишина на Дингли Дел и едночасова разходка в свежия и благоуханен въздух на следващата утрин възстановиха силите на мистър Пикуик; изчезна всякаква следа от неотдавнашната телесна умора и душевни сътресения. Този именит човек се беше разделил от своите приятели и последователи цели два дена; и тъй възторжено и радостно пристъпи той да поздрави мистър Уинкл и мистър Снодграс, когато ги срещна на връщане от ранната си разходка, щото обикновеното въображение не би могло да си го представи напълно; удоволствието беше взаимно; та би ли могъл някой да гледа усмихнатото лице на мистър Пикуик, без да изпита това чувство? И все пак сякаш някакъв облак бе надвиснал върху неговите другари и този велик човек не можеше да не го долови, без обаче да има и най-малка представа за неговата причина. И двамата имаха загадъчен вид — нещо необикновено и не по-малко смущаващо.
— А как е… — поде мистър Пикуик, след като бе стиснал ръцете на своите последователи и си бяха разменили топли приветствени слова — как е Тъпман?
Мистър Уинкл, към когото най-вече бе отправен въпросът, не даде отговор. Той извърна глава встрани и изглеждаше потънал в невесели мисли.
— Снодграс — настойчиво рече мистър Пикуик, — как е нашият приятел, да не е болен?
— Не — отвърна мистър Снодграс и сълзи блеснаха в сантименталните му очи — като капки дъжд по стъклата на прозорците. — Не, не е болен.
Мистър Пикуик се спря и погледна единия, след това другия си приятел.
— Уинкл — Снодграс — рече мистър Пикуик, какво означава това? Къде е нашият приятел? Какво се е случило? Говорете — умолявам, заклевам ви, заповядвам ви: говорете!
Имаше толкова тържественост, толкова достойнство в тона на мистър Пикуик, че човек не можеше да не се подчини.
— Той замина — рече мистър Снодграс.
— Замина? — възкликна мистър Пикуик. — Замина?
— Замина — повтори мистър Снодграс.
— Къде? — извика мистър Пикуик.
— Само предположения можем да правим от това известие — рече мистър Снодграс, като извади някакво писмо от джоба си и го подаде на своя приятел. — Вчера сутринта, когато се получи писмото на мистър Уордл, съобщаващо за вашето пристигане с мис Уордл вечерта, меланхолията, обзела нашия приятел през целия предишен ден, явно нарасна. Малко след това той изчезна: отсъствува целия ден, а вечерта конярят от „Короната“ в Мъгълтън ни донесе това писмо. Поверено му било сутринта с изричната уговорка да ни бъде връчено чак вечерта.
Мистър Пикуик отвори посланието. Позна почерка на своя приятел, а ето и неговото съдържание: