Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

— Доста е странна тази ваша сграда — поде пак дребният мъж, като се оглеждаше наоколо.

— Ако ни бяхте предупредили, че ще дойдете, щяхме да я поправим — отвърна невъзмутимият Сам.

Дребният мъж изглеждаше доста объркан от този непрекъснат отпор и кратко съвещание биде проведено между него и двамата шишкави господа. Когато то приключи, дребният човек смръкна щипка енфие от една продълговата сребърна кутийка и беше видимо готов да поднови разговора, когато единият от шишкавите господа, който освен добродушно лице притежаваше и очила и черни гетри, взе думата.

— В същност да ви кажа — рече добродушният джентълмен, — моят приятел там (и посочи към другия шишкав джентълмен) ще ви даде половин гвинея ако отговорите на един-два…

— Ах, драги мой сър, драги мой сър — прекъсна го нисичкият човек, — моля, позволете, драги мой сър… най-първото правило, което би трябвало да се съблюдава в подобни случаи, е следното: ако веднъж оставите някакъв въпрос в ръцете на професионалист, вие в никакъв случай не бива да се намесвате в хода на работата; той трябва да се ползува с вашето абсолютно доверие. Наистина, мистър… — Той се обърна към другия шишкав джентълмен и рече: — Все забравям името на вашия приятел.

— Пикуик — отвърна мистър Уордл, защото действително ставаше въпрос за тази приятна личност.

— Ах, да, Пикуик, наистина, мистър Пикуик, драги мой сър, прощавайте. Аз бих бил щастлив да получавам всякакви съвети от вас в качеството на амикус курио54, но вие трябва да разберете колко неправилно се намесихте в моите намерения в този случай с такъв аргумент ад каптандум55, като предлагате половин гвинея. Наистина, драги мой сър, наистина. — И нисичкият джентълмен взе щипка енфие в подкрепа на своя аргумент и си даде много важен вид.

— Единственото ми желание, сър — отвърна мистър Пикуик, — бе да се сложи край на тази тъй неприятна история, и то колкото се може по-скоро.

— Разбира се, разбира се — рече нисичкият мъж.

— И с тази цел — продължи мистър Пикуик — аз употребих един аргумент, който — моят житейски опит ме е научил — има при всякакви случаи най-добри изгледи за успех.

— Да, да — рече нисичкият мъж, — така е, така е несъмнено. Но вие трябваше да съобщите предложението си на мене. Драги мой сър, аз съм напълно убеден, че си давате сметка с колко голямо доверие трябва да бъде облечен един професионалист. Ако е необходимо да се позова на някой авторитет по този въпрос, драги мой сър, нека ви припомня широко известния случай, цитиран от Барнуъл56 и…

— Я зарежете Джордж Барнуъл — прекъсна го Сам, следил дотогава с недоумение тази кратка размяна на мисли, — всеки знае що за случай е неговият, ама според мен, добре да знаете, на коконата повече й се падаше да намаже въжето, отколкото на него. Нейсе, туй няма нищо общо с въпроса. Вие искате да приема половин гвинея? Много добре, съгласен: какво по-кратко и ясно от туй, нали, сър? (Мистър Пикуик се усмихна.) Сега пък аз питам: какво, по дяволите, искате от мен — както казал оня, дето срещнал някакъв таласъм.