Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Искаме да знаем… — започна мистър Уордл.
— Ах, драги мой сър, драги мой сър — прекъсна го припреният дребен човек.
Мистър Уордл сви рамене и замълча.
— Искаме да знаем — тържествено подхвана дребният човек — и отправям въпроса си към вас, за да не възбуждаме подозрения вътре, — искаме да знаем кои са вашите гости в странноприемницата в момента.
— Кои сега са в странноприемницата? — рече Сам, в чието съзнание пребиваващите бяха неотменно свързани с онази именно част от тяхното облекло, която минаваше под неговия непосредствен надзор. — Има един дървен крак в номер шест; чифт високи ботуши в тринайсет; два чифта ботинки в търговската; тези тук цветни ботуши — в уютното кътче на бара; и пет други чифта — в трапезарията.
— Нищо повече ли? — запита дребният човек.
— Чакайте малко — отвърна Сам, припомнил си нещо отведнъж. — Да, чифт уелингтънски, доста износени, и чифт дамски пантофки в номер пет.
— Какъв вид пантофи? — бързо запита мистър Уордл, невероятно поразен, както и мистър Пикуик, от този странен списък на посетителите.
— Правени в провинцията — отвърна Сам.
— Името на обущаря?
— Браун.
— Откъде?
— Мъгълтън.
— Това са те — извика Уордл. — Намерихме ги, слава богу.
— Шт — рече Сам. — Оня с уелингтънските отиде до „Доктърс Комънс“.
— Не може да бъде! — рече дребният човек.
— Да, да, за позволително.
— Дошли сме навреме! — извика Уордл. — Покажете ни стаята; не бива да губим нито минута.
— Моля, драги мой сър, моля — рече дребният човек. — Предпазливост, предпазливост. — Той извади из джоба си червена копринена кесийка и след като измъкна оттам една златна монета, погледна изпитателно Сам.
Сам се ухили изразително.
— Заведете ни незабавно до стаята без предварително уведомление — рече дребният човек — и тя ще бъде ваша.
Сам захвърли цветните ботуши в един ъгъл и поведе господата по тъмен коридор, после нагоре по широко стълбище, спря в началото на друг коридор и протегна ръка.
— Ето ви я — пошепна адвокатът и пъхна парата в шепата на техния водач.
Младежът направи няколко крачки напред, следван от двамата приятели и техния юридически съветник, и спря пред една врата.
— Това ли е стаята? — промълви дребният човек.
Сам кимна утвърдително.
Старият Уордл отвори вратата и тримата влязоха в стаята точно в момента, когато мистър Джингл, завърнал се току-що от „Доктърс Комънс“, показваше позволителното на лелката стара мома.
Старата мома нададе пронизителен писък и се хвърли в едно кресло, като закри лицето си с ръце. Мистър Джингл смачка позволителното и го пъхна в джоба на жакета си. Неканените гости се придвижиха до средата на стаята.
— Вие, вие сте мошеник и нищо повече! — развика се Уордл, задъхан от ярост.
— Драги мой сър, драги мой сър — рече дребният човек, поставяйки шапката си върху масата. — Моля ви, размислете, моля ви! Оскърбление на личността — тъжба за обида. Успокойте се, драги мой сър, моля ви!
— Как смеете да отвличате сестра ми от моя дом? — провикна се отново възрастният човек.
— Тъй, тъй, много добре — рече дребният джентълмен, — такъв един въпрос можете да поставите. Как смеете, сър? А, сър?
— Кой, по дяволите, пък сте вие? — отвърна мистър Джингл с такъв страшен глас, щото дребният джентълмен неволно отстъпи една-две крачки назад.
— Кой е той ли, негоднико! — намеси се мистър Уордл. — Той е моят адвокат, мистър Пъркър от Грейс Ин57 Пъркър, искам този безсрамник да бъде даден под съд — наказан — аз — аз — аз ще го унищожа. А ти — продължи мистър Уордл, като се обърна рязко към сестра си, — ти, Рейчъл, на твоите години трябваше да си с повече ум в главата. Какво искаш да покажеш, като бягаш с някакъв скитник, за да посрамиш семейството си и да се почерниш за цял живот? Слагай си бонето и хайде, обратно у дома. Повикайте файтон, вие там, веднага, и донесете сметката на дамата, чувате ли, чувате ли?
57
Грей’с Ин — една от четирите групи лондонски сгради, в които се помещавали едновременно школи за юристи, адвокатски кантори и жилища на правници.