Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Киска седна на един стол от другата страна на масата.
— Какво беше това с червения прах горе? Какъв е този прах? Отрова?
Хатар зяпаше тавана, но сега я погледна. Очите му бяха присвити и непроницаеми.
— Чувала ли си за отатаралската руда?
— Нещо, свързано с магия?
— Прави магията безполезна — отвърна той и пак вдигна глава към тавана. — Горе в тази стая той е безпомощен.
— Значи Въслата е заложила капан в стаята — предположи Киска, — или просто е хвърлила прахта, а Келанвед…
Хатар кимна отривисто.
— Изравняване на силите. После битката става въпрос на ножове и численост.
Киска млъкна и се опита да си представи какво се бе случило горе: сакатият Келанвед, безполезен товар в една обикновена битка. Танцьора, който се опитва да се сражава, но същевременно да го защитава. Двамата отстъпват към балкона, отчаяно опитвайки се да избягат. Колко трупа бе видяла? Дванадесет? Киска поклати изумено глава.
— Сега какво?
— Сега нищо. Ще чакаме.
Тя захапа устната си. Гледаше Хатар, който се взираше в мрака. След малко попита:
— Намрази ме от самото начало. Какво имаш против мен?
Едва забележимо свиване на устните издаде това, че той се колебаеше дали да й отговори. Накрая изръмжа:
— Тази нощ загубих трима добри приятели. Имаш твърде високо мнение за себе си, ако мислиш, че имаш нещо общо с настроението ми, момиче.
Киска заби поглед в пода, изчервена. За кого се мислеше този мъж? Но в същото време… за кого се мислеше тя? В неговите очи тя бе просто един досаден цивилен, при това от женски пол — нищо повече от един риск за сигурността, който му пречеше да изпълнява клетвените си задължения.
Киска събра ръце в скута си, загледана в прашната повърхност на масата.
— Съжалявам. Ти изпълняваш дълга си. Виждам това. Но не възнамерявам просто да изчезна за твое удобство. Преживях много тази нощ. Може би не по-малко от теб. Трябва да е било за нещо!
Киска вдигна глава и избърса гневните сълзи, появили се в очите й. Погледна предизвикателно към Хатар, като очакваше той да й се присмее, но зяпна изумено: главата на мъжа бе клюмнала, устата му бе полуотворена, а гърдите му се спускаха и издигаха ритмично. Заспал! Проклет да бъде! Как можеше да заспи!
Докато го гледаше, Киска усети как собствените й клепачи натежават. Коляното, рамото и хълбокът й я боляха и настояваха за почивка. Тя въздъхна, стана и отиде до огнището. Събра малка купчинка подпалки и цепеници. Скоро огънят тръгна и тя опря гръб в стената и се зави с пелерината си. Все още не беше сигурна дали щеше да преживее тази нощ, но притесненията й се удавиха във физическото й изтощение и не след дълго брадичката й опря в гърдите.
На края на Крепостния път двамата поклонници, които бяха съпроводили Темпър до стълбите, излязоха от мрака, за да го пресрещнат. Той се направи, че не ги вижда. По-слабият се изхили, когато Темпър мина покрай него, сякаш лично бе участвал в клането горе и знаеше всички тайни, които се бе заклел да пази. Мисълта разгневи Темпър. Той се закова на място и се обърна към тях. Нито един от двамата не бе заслужил правото.
Мъжете спряха, но много по-близо от преди — всъщност на една ръка разстояние. Слабият кимна с глава към Твърдината.
— Чиста загуба на време, нали? Както вече ти казах, сега служиш на моя господар.
— Трябва да се научиш на уважение.
Мъжът погледна своя спътник и се засмя.
— Господарят ни те изпрати да изпълниш една задача, войнико. Направи го и дръж езика си зад зъбите.
— Ако Танцьора е твоят господар, тогава да, сключих сделка с него. Но тя не включва това да търпя устати палета като теб.
Юмрукът на Темпър излетя и се стовари отстрани на главата на поклонника.
Опърлената гугла отхвръкна назад и разкри млад мъж с късо подстригана руса коса и брада. Той зяпна, онемял от изумление, докато от разкъсаната му буза сълзеше кръв. Той изтегли нож от робата си. Без да продума, набитият му другар отстъпи встрани. Младежът размаха ножа пред лицето си. Беше го хванал с опакото на ръката си.
— Пралт ни предупреди, че си опасен мъж, войнико. Но аз казвам, че си отживяла реликва. Ще те изпратя при господаря си.
— Говориш твърде много, за да се страхувам от теб, момче.
Поклонникът изръмжа и нападна. Темпър се изненада. Не беше очаквал младежът наистина да го атакува. Острието перна ръба на една счупена желязна люспа и почти улучи пролуката под мишницата на ризницата. Темпър хвана младежа за врата и стисна. Ножът го одраска отстрани. Темпър сграбчи ръката, изви острието и го заби в стомаха на младежа. Ножът проникна малко под ребрата. Поклонникът се сгърчи и издаде приглушен стон.