Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
Усети полъх зад себе си и се извърна. На метър от него бе застанал обезобразеният аватар на Франсин. Беше сглобен от парчетата, на които се бе разлетяла предишната версия след изстрела с базуката. Гледката беше ужасяваща, от нея течеше кръв и противна гной. От очите й капеше нещо мазно и се стичаше по остатъците от лицето. В ръката си държеше огромен нож. В него се отрази светлината от прозореца в трапезарията.
Франсин се хвърли напред толкова внезапно, че Томи Бой нямаше време да се защити. Но когато острието стигна на сантиметър от гърлото му, ножът изхвърча от кривите влажни пръсти на Франсин. Томи Бой се отдръпна настрани и тялото й се стовари с трясък на пода. В гърба й имаше огромна черна дупка.
Томи Бой вдигна очи от обезобразения аватар на Франсин и видя Сибил, която се бе превърнала в красива млада жена с делови костюм. В ръката си държеше лъчево оръжие, с което току-що бе стреляла.
— Благодаря — каза той.
— За нищо.
91.
Първа база, Тинтара
Том поклати глава и се опита да се съсредоточи, когато на мястото на провинциалния интериор се появи звездното небе над Тинтара. Погледна лаптопа си, на екрана му се бе появил любимият му скрийнсейвър с изплезения език на „Ролинг Стоунс“. После реалността го връхлетя като нощен влак, изскочил от мрака, а с нея дойде и споменът за това, което бе видял точно преди Сибил да спаси живота на аватара му. Две думи отекваха в съзнанието му — „Третата бомба“.
— Сибил? — каза той рязко.
— Том.
— Какво е положението?
— Системите работят на 45 процента. Диагностицирах оперативната мрежа, системата за архивиране, външните ъпдейти и комуникациите. Претърпели сме сериозни поражения върху част от ключовите компоненти. Ще им трябва време, за да се възстановят.
— По-подробно, Сиб. Колко време? И ти видя кутията, нали?
— Видях я, Том, и правя всичко по силите си. Процесорите в Първа база постепенно започват да функционират. Сателитната мрежа работи на 30 процента от нормалното си ниво, но повечето пострадали системи ще се самодиагностицират и поправят сами до три минути. Комуникациите са напълно спрени.
— Кога ще се възстановят?
— Нямам достатъчно данни, за да направя валидно предположение.
— Сибил, моля те, приблизително.
— Час.
— Мамка му! Можеш ли да отвориш кутията? Файла?
— На екрана ти е.
На екрана на Том се появи схема. Беше нескопосно двумерно изображение на конферентния център. Близо до рампата на Б6 нещо просветваше. Бомбата. В единия край на екрана Том видя цифри — минути и секунди. Бяха далече вдясно и мигаха малко по-бързо, отколкото той можеше да ги следи. Очевидно това беше обратното отброяване до детонацията. Едната цифра се смени.
Бомбата щеше да избухне след седем минути.
92.
Калифорнийски конферентен център, Лос Анджелис
Маи отвори плъзгащата се врата и се взря ужасена в Джош. Той си беше свалил каската и лицето му бе покрито с пот и прах. От носа му течеше кръв. Сенатор Форман изглеждаше още по-зле. Ризата му беше на парчета, кислородната маска беше омазана в кръв и бензин, а косата му беше прилепнала от мръсотия. Притискаше към лявата си ръка парче плат, което беше почервеняло. Двамата влязоха, куцайки, и се стовариха до стената.
Маи коленичи до Форман и внимателно отмести плата. Ръката му беше разранена, по кожата имаше мехури. Парчета от ризата и парцала, който притискаше допреди малко, бяха полепнали по оголената плът. Маи отвори аптечката си и намери малко пластмасово шишенце. Намокри тампон памук и внимателно почисти изгарянията по ръката на сенатора. Той примигна и тя спря за миг.
— Стойте мирен — каза Маи и извади от аптечката малък метален цилиндър.
— Какво е това?
— Васджет. — Тя приближи цилиндъра към ръката му и натисна малко копче в противоположния му край. — Инжекция без спринцовка. Изпраща насочен лъч атомизирана течност през кожата и стените на най-близкия кръвоносен съд.
— Това е фантастично — отвърна Форман.
Секунда по-късно сместа от обезболяващо и антибиотик се разля по вените на сенатора. След още малко време анестезията подейства и потисна болката. Маи продължи да почиства раната.