Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
Никой не му отговори.
— Маи? Чуваш ли ме? Връщаме се.
Нищо.
— Марк? Стеф? Първа база?
Нищо.
Тогава Джош осъзна, че костюмът му е угаснал. Свали каската си и го блъсна остра миризма. Закашля се силно и повърна на прашния под.
Нещо се беше объркало ужасно. Онзи Ловец се бе разбил без никаква видима причина. Докато водеше Кайл Форман обратно към склада, в ума му отекваха последните думи на Дракон.
85.
Склонът от Б3 към Б4 беше изненадващо чист, но въздухът беше отровен от противни изпарения. Горещината бе непоносима. Но Пийт Шерингъм беше добре защитен в първата Къртица при температура от 18 градуса. Външните камери обаче показваха пълно разрушение и пустота.
Когато Къртицата се спусна надолу, Пийт погледна през Б4 и видя колоните на рампата. По-голямата част от пода гореше — от рампата до западния край на сградата — и участък от тавана се бе срутил.
Като стигна дъното на рампата, Пийт веднага зави и насочи свредела към спускащата се надолу пътека към Б5. Но тогава на нея падна искра, която подпали реката от масло и бензин по рампата. Издигна се стена от сини и лилави пламъци, която образува огнен коридор.
Пийт продължи надолу, но в този миг Къртицата спря. Екраните на бордовите компютри станаха сини, а след това угаснаха. Двигателят побръмча още няколко секунди, избоботи и заглъхна. Две секунди след това се включи аварийният генератор. По таблото нещо леко присветна.
Пийт се взираше невярващо в безполезната купчина пластмаса и метал пред себе си. Таблата не показваха нищо. Връзката му със света бе прекъсната.
— Първа база — каза той в микрофона си. Гласът му бе отчаян. Не очакваше отговор. Такъв и не дойде.
86.
Марк седеше във втората Къртица и вече бе преминал през шест метра от препятствието, когато екранът му угасна. Секунда по-късно двигателите се разтресоха и млъкнаха, а комуникацията със света бе прекъсната.
Резервният генератор заработи и Марк се прехвърли от командното табло към Куршума, модула зад свредлото. Стените му бяха извити и по тях имаше места за сядане. Отиде до едната пейка. Имаше достатъчно място, за да стои изправен, но главата му беше само на два сантиметра от тавана.
Пое дълбоко дъх и се наведе напред, с глава между коленете. Огледа задната част на Куршума. На задната врата на Къртицата имаше инструкции за ползване. Какво да прави? Дали да изчака да види дали машината няма да се включи, или да излезе и да започне да копае препятствието с лопата?
Погледна китката си, но и киберкостюмът му бе изключен. Това означаваше, че цялата система е повредена, или поне голяма част от нея — токът спря, нямаше комуникации, костюмите не работеха.
— Господи! — възкликна Марк. — Знаех си, че нещо такова ще се случи. Че ще ядосаме някои политици, които си мислят, че знаят повече от нас. По дяволите!
Стана от седалката, приведе се и отиде при задната врата. Натисна червен лост вдясно от нея и дръпна друга ръчка. Вратата се разхерметизира и се отвори навън. Марк взе фенерче от стената над пейката и светна в отвора.
Мощният лъч освети стени от пръст и тунел с дължина шест метра и диаметър два метра и половина, току-що направен от свредела на Къртицата. Отвъд цареше мрак.
87.
Навсякъде и никъде
— Защо си толкова изненадан?
— Шибаната Франсин Гигакс. Трябваше да се досетя.
— Е, радвам се да те видя, Томи Бой.
Том провери състоянието си. Все още беше напълно въоръжен, тя не бе докоснала нито едно от оръжията му. Но какво ли беше състоянието на системата? Господи! Почти всичко беше угасено. Той провери как стоят нещата, като фиксираше Франсин Гигакс с най-коравия си поглед.
Сибил бе превзета. Всички комуникации бяха спрени — до Лос Анджелис не достигаше и една дума. Почти всичко в Първа база беше замразено. Останалите служители сигурно се взираха в празни екрани и се чудеха какво се случва. И като по поръчка дотърчаха да го търсят на балкона. Силите му стигнаха колкото да ги отпъди. Имаше си достатъчно проблеми във виртуалното пространство.
Двамата плуваха в пълен мрак. Том разгледа внимателно Франсин. Наистина приличаше на библиотекарка с тези очила и скромни дрехи и обувки. И нейният аватар нямаше нищо общо с нея. Тогава той забеляза тясната блуза, която подчертаваше големите й гърди. Това не беше Франсин Гигакс, която познаваше от реалния живот.