Извънредна ситуация

На около метър се чу трясък. Томи Бой се завъртя и се чу втори трясък, този път по-близо. Забеляза Франсин. Тя вдигна оръжието си, а той залегна зад един жив плет. Свали от рамото импулсната си пушка и постави огромното й дуло върху дланта си. Изтича от живия плет и стреля по мястото, където бе видял аватара на Франсин. Розовата леха се изпари, изчезна и едно дърво.

Франсин се скри зад стена и стреля по него. След това скочи и се издигна на два метра във въздуха. Томи Бой обърна пушката нагоре и видя, че над него се спуска блестяща мрежа. Тя трептеше заплашително, но той успя да отскочи, когато мрежата достигна земята, и тя изчезна. Франсин също се изпари.

Томи Бой тръгна бавно между двата живи плета, като размахваше невидимата си пушка наляво и надясно. Хубаво му беше пак да може да ходи. Чу звук, някакво скърцане, но не можеше да определи откъде идва. Погледна нагоре и видя огромен рояк черни точки в небето, които започваха да се увеличават.

Нещо го удари по ръката. Малък черен червей падна върху китката му. След него се появи друг. Заболя го, когато животинките загризаха плътта му. Том осъзна стреснато, че това са пиявици, които смучат кръвта му. Усети как две от тях тупнаха и на лицето му. Опита се да ги бутне оттам, бе изпаднал в паника.

Щракна с пръсти и в ръката му се появи чадър. На него имаше голямо корпоративно лого и картинка на „Горила“ точно над думите „Е-форс — ние сме тук заради теб“. Пиявиците заваляха върху чадъра, някои се плъзгаха по него и падаха в краката на Том. Той стисна двете пиявици на ръката си, хвърли ги на земята и побягна.

Докато тичаше, усети, че ситуацията се променя. Погледна надолу и видя, че добре оформената пътека се превръща в камениста повърхност. От небето вече не валяха пиявици. Накара чадъра да изчезне и се огледа. Градината я нямаше, беше заменена от пейзаж, покрит със сажди и пламъци. Недалече течеше река от лава.

Почувства как горещината го блъсна в лицето. Залитна, падна напред и поряза дланите си на неравната повърхност. Пушката изскочи от ръцете му, затрака по камънаците, падна в лавата и след като изсъска нещастно, експлодира под водопад от алени и жълти отблясъци.

Томи Бой се изправи. Беше облечен с киберкостюм и се носеше на няколко сантиметра над горещата земя.

Франсин изскочи иззад една скала. Цялата грееше, в косите й имаше пламъци. Усмихваше се.

— Станал си мекушав, Томи Бой. Мислех, че в „Олдърмонт“ ще закоравееш, а ти си се превърнал в женчо. — Усмивката й изчезна и от вдигнатите й длани с невероятна скорост полетя огнен заряд.

За малко да го улучи, но той отстъпи настрани и пламъците преляха покрай него. Спъна се в един камък и падна върху гореща лава. Изправи се, завъртя се и вдигна длани напред. От тях се изстреля леден поток, който посрещна втория залп на Франсин. Огън и лед се събраха и образуваха пара.