Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
— Вече действа — каза Форман удивен.
— Маи, костюмът ти работи ли? — попита Джош.
— Не. Изключи се преди две минути.
— Моят също. А комуникациите?
Тя поклати глава.
— Страхотно. Как е г-н Гардинър?
— Не е добре — отвърна Маи. — Погрижих се за него, доколкото можах, но само с тази аптечка не мога да направя кой знае какво.
— Какво става навън? — попита Дейв.
Форман вдигна очи.
— Нищо. Няма начин да излезем оттам.
Дейв сведе глава и стисна очи.
— Ами убиецът? — попита Маи и попи мехурите на Форман.
— О, имахме малко рандеву с Дракон — каза сенаторът.
— Да, много добро момче — добави Джош. Отиде до вратата и я затвори. — Мисля, че единственият ни шанс да се измъкнем, е пътят, по който дойдохме. Ще трябва да влезем в тунела и да намерим начин да преминем препятствието.
— Марк каза, че е дълго десет метра.
— Да, но каза и че ще свали долу Къртицата. На паркинга няма да издържим и пет минути. Ако димът не ни убие, пожарът ще го направи.
— Ами Пийт?
— Не знаем къде е, Маи — каза Джош с отчаяние. — Като не работят комуникациите…
— Да, прав си.
— Ами Марти? — попита Дейв и вдигна глава.
Джош отиде към дъното на помещението, където имаше още покривки за маса.
— Дейв, потърси в коридора метални пръти, ей толкова дълги. — И той разпери ръце. — Ако там не намериш, потърси в следващия отворен склад. И побързай.
— Джош, трябва да погледна раните ти — каза Маи.
Той махна с ръка и хвърли покривките на пода.
93.
Пийт се взираше в пламъците от другата страна на прозореца. В Куршума бе започнало да става по-горещо. Погледна си часовника. Още две минути и топлият въздух щеше да изгори гърлото му. След още трийсет секунди щеше да е мъртъв. Седеше съвсем неподвижен, доколкото му беше възможно, за да си пести енергията.
— Е, не мислех, че всичко ще свърши точно по този начин — произнесе той на глас.
Спомни си всички опасни ситуации, в които бе изпадал. Сети се за втората война в Залива и минното поле край Басра. Колата преди него се бе натъкнала на мина и излетя на три метра извън пътя, след това попаднаха под обстрела на снайперисти. Четирима от хората му загинаха от експлозията, но Пийт остана невредим. Последва Афганистан и инцидентът, заради който се раздели с армията. Трябваше да умре тогава, но оцеля.
94.
Първа база, Тинтара
Том натисна клавишите на лаптопа си и усети остра болка в ръката.
— Сибил, комуникациите ни трябват веднага!
— Разбирам, Том, но отговорът е отрицателен. Не мога да поправя системата толкова по-бързо, тя се възстановява със собствена скорост.
Том се извърна от холографския екран и се взря в стената. Изведнъж се почувства напълно безполезен. Във виртуалната реалност беше силен. Краката му отново функционираха, можеше да ходи, дори да бяга. А тук, в този тъп тромав свят на твърдата материя и прозаичните физични закони, не можеше да направи нищо. Дори не можеше да използва феноменалната си интелигентност. Всички пътища бяха блокирани. Имаха на разположение всички тези прекрасни технологични играчки, а не бяха по-добре от времето, когато интернет и дори радиото още не бяха изобретени.
— Това е! — възкликна Том. Погледна пак към холографския екран и лицето му светна от надежда. — Аз съм шибан гений!
95.
Калифорнийски конферентен център, Лос Анджелис
В коридора беше станало по-задушно. Дейв бе сложил на лицето си една от кислородните маски на „Е-форс“ и дишаше дълбоко, но отровните газове прогаряха кожата му.
Никъде не се виждаха метални пръти, каквито търсеше. Изтича десетина метра напред и застана пред една плъзгаща се врата. Опита се да я отвори, но беше заключена. Отиде от другата страна на коридора и опита първата врата, която видя, но и тя беше заключена. Спря пред един тесен шкаф и опита дръжката му. Вратата не помръдна. Дейв отстъпи, засили се и удари вратата на склада с рамо. Тя се заклати, но не поддаде. Той изрита катинара. Дървото се разтресе. Още един ритник и най-сетне я разби.
Извади късмет. На стената бяха опрени елементи на скеле за сценично осветление. Четири от металните пръти бяха поне три метра дълги, но след като ги помести със здравата си ръка, намери това, което търсеше — кръстосани метални шини, дълги около метър и половина. Грабна първите две, стисна ги под мишница и се върна в коридора.