Извънредна ситуация

Спряха за миг и оставиха Марти на земята. Свалиха кислородните си маски и си сложиха каските. След миг осъзнаха, че комуникациите още са прекъснати, но поне охладителят в костюмите си вършеше работата и филтрите работеха.

Вдигнаха отново Марти и тръгнаха през тунела. Той завиваше и когато преминаха през завоя, видяха препятствието — огромна стена от пръст, бетон, изкривено желязо и пластмаса.

— Спри — каза Джош. Гласът му едва се чуваше през каската. Вдигна ръка, за да им даде знак да мълчат.

Всички замръзнаха и затаиха дъх.

— Чуваш ли това? — попита той Маи.

Тя кимна.

— Не звучи като Къртицата.

— Това е звуков свредел. Всъщност са два. — Кохлеарните импланти на Джош работеха усърдно, за да дешифрират звука.

Тръгнаха отново и когато се приближиха до препятствието, Дейв чу тихото бръмчене на свределите. Но когато стигнаха до блокажа, звукът изведнъж изчезна. Оставиха Марти внимателно на земята. Дейв закачи системата му на метален прът, който се подаваше от препятствието, а Маи клекна до стареца. Джош се приближи до онази част от препятствието, където звукът беше най-силен.

Маи прокара един сензор над гърдите на Марти, в мрака заблещукаха множество ярки линии и устройството записука. Тя погледна малкия екран на машината. Върна сензора в аптечката и извади васджет, смени капсулата с лекарството и го приближи към голите гърди на Марти точно над сърцето.

Джош спря близо до стената на тунела и точно когато погледна назад към Маи, чу женски глас, който ги викаше. Тръгна покрай стената от пръст и отломки и бързо намери малка пролука. Размаха фенерчето си пред нея, след това го отмести. Върнаха му същия сигнал.

Джош се наведе напред и извика:

— Стеф! Ти ли си?

— Джош! Добре ли сте?

— Вече да, киберкостюмът ми отново се включи.

— Кой е с теб?

— Маи и трима оцелели — сенатор Форман, Дейв Голдинг и Марти Гардинър. Марти има нужда от спешна медицинска помощ.

— Добре. На метър сме от вас. Работим със звуковите свредели. Предлагаме ви да се отдалечите. Ще сме при вас възможно най-бързо.

Джош се върна назад по купчините пръст и нагази в хлъзгавата смес по пода на тунела. Точно предаваше на Маи новините, когато маншетът му изписука. Същото се случи и с костюма на Маи.

И двамата впиха поглед в екраните на китките си. Знаеха, че обичайните комуникации още не са възстановени, но компютрите в костюмите им можеха да работят като обикновен десктоп, вързан за интернет през вътрешен модем.

В сивия мрак на тунела малкото екранче блестеше във всички цветове на дъгата. По него се появиха букви, като от пишеща машина. Беше имейл, с който им съобщаваха новина, идваща от най-лошите им кошмари.