Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
Томи Бой примигна. Опонентката му отново бе изчезнала. Лавата се бе разтворила във въздуха и бе заменена от лъскав метален под, който се простираше чак до хоризонта. Франсин се появи, насочила базука към главата му.
— Хвърли оръжието, Том — каза тя с режещ глас.
Той хвърли пушката на земята.
Умът му не спираше да работи. Франсин беше поне една крачка пред него още откакто влязоха във виртуалната реалност, държеше се като тийнейджърка на геймърска олимпиада. Той си спомни, че тя винаги стоеше в голямата зала и никога не влизаше в по-малките странични залички, в които можеш да се скриеш от тълпата. Когато бяха играли един срещу друг, тя отказваше да отидат в по-малко помещение. Играха с визьори в главната зала под силното осветление и пред очите на няколко други геймъри. После си спомни колко нервна беше, дори след като победи. Колко бързо бе напуснала залата. Тогава му хрумна какво да прави.
Томи Бой вдигна ръце. Франсин пристъпи към него и насочи базуката към главата му. Той се огледа, свали ръце надолу и накара подът да се свие. Хоризонтът се втурна към тях от всички посоки. Томи Бой вдигна поглед и четирите приближаващи стени спряха на място. Той изрече само с устни една дума и от небето падна стоманен правоъгълник и похлупи стените.
Франсис го изгледа враждебно.
— Какво правиш?
Той не й обърна внимание, а погледна над дясното й рамо към стената. Тя бе започнала да се приближава.
— Какви ги вършиш? — Лицето на Франсин бе замръзнало в паника.
Тя погледна строго стените и те спряха да се движат, но това усилие я разсея. Томи Бой грабна голямата пушка от малките й ръце, обърна я и сложи пръст на спусъка.
— Просто си спомних, че не обичаш затворени пространства. А, Франсин? Знам каква самовлюбена егоистка си и въпреки че аватарът ти изобщо не прилича на теб, подозирах, че характерът му е като твоя — с клаустрофобията и другите неща. Голяма грешка, бейби!
Натисна спусъка и тялото на Франсин се разхвърча на стотици парчета.
88.
Калифорнийски конферентен център, Лос Анджелис
Тишината в тунела беше дори по потискаща от мрака. Марк пропълзя назад към отвора и слезе на пода на отводнителния канал. Подхлъзна се и за малко не падна в лепкавата маса под краката си — смесица от кал, боклуци и мръсна вода.
Не беше изминал и два метра, когато чу потракване и замръзна на място. Идваше отдалече. Обходи пространството с лъча на фенерчето. Не видя друго, освен покритите с плесен стени на канала. Звукът се чу отново. След това близо до мястото, където Къртицата бе заорала в шахтата, се появи слаба светлина.
Той загаси фенерчето си, клекна и се прилепи към стената. Видя как някой се спуска от горната страна на канала с въжена стълба. Беше само силует, лъч на фенерче проряза мрака и обходи стените. Фигурата се приближаваше. Марк прикри очите си и се хвърли на земята. Светлината стигна до него и се чу глас:
— Марк!
— Стеф! Слава богу!
Той се изправи и се отупа от калта.
— И Къртицата ли угасна?
— Да. И с „Биг Мак“ ли стана същото?
— Да. Като че ли цялата система е извън строя. Не знам какво стана.
— През аварийния изход на „Биг Мак“ ли излезе?
— Да. Отворих го ръчно. Колко навътре в препятствието успя да навлезеш?
— Малко над шест метра — отвърна Марк.
Стефани му подаде дълга метална тръба — звуковия свредел. Тя носеше същото устройство на рамото си.
— Не е като Къртицата, но ми се струва, че нямаме друг избор.
Той се усмихна.
— Добро решение, Стеф.
89.
Пийт се огледа из вътрешността на Куршума в задната част на Къртицата. Аварийните светлини бяха потискащи. Костюмът му угасна. Това можеше да се очаква. Очевидно цялата система на „Е-форс“ бе пострадала. Застана на колене на пейката, която минаваше по цялата стена на машината, и вдигна щората, която покриваше едното бронирано стъкло. То беше толкова здраво, че можеше да издържи на изстрел от упор.
От това, което видя, сърцето му се сви. Къртицата бе обградена от сини пламъци, които полазваха по корпуса й. По принцип това не би трябвало да го тревожи — тя можеше да се движи през пещ цял час. Но сега, когато системата не работеше, през фините тръбички не течеше охладител под бронята. А без него тя бързо щеше да се нагрее и тогава само металната конструкция щеше да го пази от ужасната горещина.