Тайния дневник на Източната перла

Танака беше разочарован, че акцията в Джабей не му донесе мечтаното повишение, и отново стана мрачен и несговорчив. Виждахме се по-рядко от преди, но аз все още го смятах за свой спътник в живота до деня, когато не се запознах с американеца Джак Стоун, репортер на „Ню Йорк Хералд Трибюн“.

За пръв път го видях в бара на Парк хотела. Беше прегърнал през рамо Лоурън Броуди, червенокосата ирландска журналистка. Джак беше дошъл в Шанхай едва преди два дни, но вече имаше свой кръг от обожателки.

Когато го зърнах за пръв път, имах чувството, че съм застанала на ръба на пропаст и изведнъж съм изгубила равновесие. От мига, в който чух името му, звучно като потракване на зарчета за маджонг, нещо в мен сякаш се преобърна. Той беше с пет години по-възрастен и малко по-нисък от мен, но винаги имах чувството, че го гледам изотдолу. Умело коригираната заешка устна придаваше на лицето му деликатно, уязвимо изражение, а сивите му очи бяха с цвета на натежало от сняг зимно небе. Джак не беше красавец, но у него имаше нещо привлекателно, магнетично, което се харесваше на жените. Не знам с какво ги привличаше — дали с чувството си за хумор или с това, че винаги беше готов да те изслуша, затаил дъх, с леко наклонена настрани глава, сякаш всяка твоя дума беше изключително важна и той не искаше да я пропусне. Но каквото и да беше, факт е, че мигновено попаднах под властта на чара му и го пожелах така силно, както някога бях пожелала Ямага и не вярвах да ми се случи отново.

Няколко дни след като се запознахме, Лоурън Броуди дойде да ме попита дали имам нещо против да бъда интервюирана от Джак. Той готвеше статия за интересни персонажи от Шанхай и искаше да ме включи в групата. Съгласих се да дам интервю и се разбрахме да се видим в панорамния ресторант на Парк хотела. От мен по принцип се очакваше да поддържам контакти с чуждестранните репортери — начинът, по който се отразяваха събитията, беше важен за нас.

Но за срещата с Джак се подготвих специално — все едно отивах на среща с любовник.

Наясно бях, че той е типът мъж, от който Танака щеше да ревнува, както и с това, че винаги когато сляпо съм следвала желанията си, после съм заплащала с депресии и среднощни кошмари. И въпреки това смених три тоалета пред огледалото, докато се подготвях за срещата ни. Най-после се спрях на сатенена блузка, сандали на висок ток и пола, която съблазнително подчертаваше формите ми. Сложих си ароматна пудра и оставих горните две копчета на блузката предизвикателно разкопчани. Малките перлени обеци щяха да привлекат вниманието му към изящните ми уши. Вместо обичайното масло от хризантеми този път втрих в китките и трапчинката на шията си мускус за събуждане на желанието.