Освобождението на Атлантида

Усмихна му се и силата на усмивката й го удари в гърдите. Напрегна се, чакайки нереидът да реагира, но другата част от душата му или бе изтощена, или пък се криеше, защото бе благословен с липсата на присъствието му. Поне засега.

- Можеш ли да я усетиш? Каза, че Звездата на Артемида е по произход свързана с нереидите. Няма ли някакъв начин да използваш атлантска или нереидска магия, за да огледаш района? Знам, че използвам догадки, но нямам никаква представа какво можеш да правиш. Ако има някакъв начин да се ориентираме в Сан Бартоло и да разберем колко далеч сме, ще бъде страхотно. Най-вече след като нямаме храна и вода. Изглежда е накъде между тридесет и пет-четиридесет градуса, което значи, че много бързо ще се обезводним.

Джъстис кимна и се опита да открие Звездата, но не се получи. Цялата сила, която притежаваше бе изцедена до край през последните няколко дни.

Използвайки всичкия си инат, той опита отново, но този път по-силно. Насили съзнанието си да използва запаси, които досега никога не бе употребявал и да ги насочи към правилната цел. Усети нещо странно в мозъка си и тогава го връхлетя яростно главоболие. Но дълбоко под болката, съвсем леко усещаше нещо и много добре знаеше какво е то.

- Намерих я - каза на Кийли. - Намерих Звездата, знам къде трябва да отидем. Ще бъде доста продължително ходене и вероятно ще стигнем за ден или два, освен ако енергията ми не се възвърне по-бързо, за да можем отново да използваме транспорта на материя.

Кийли се вгледа в него, сякаш преоценяваше ситуацията. Каквото и да видя в очите му, явно я убеди, защото кимна решително.

- И преди съм вървяла през джунгла, но никога без вода. Не трябва да се напрягаш, докато не възвърнеш достатъчно силите си, за да призовеш вода и храна.

- Скоро ще реша проблема ни с водата - каза уверено, макар и да не знаеше кога силите му ще се възстановят и дали изобщо това ще се случи. Но Кийли не трябваше да знае колко бе несигурен, що се отнасяше до магията на нереида. Тя притежаваше смелостта на воин и нямаше нужда да продължава да подлага границите й на изпитание.

Кийли тръгна напред, но се спря, а после се засмя.

- Мисля, че няма да е лошо да ми кажеш в каква посока сме тръгнали. А и като спомена вода, моля те да не я взимаш от някои бедни планинари или туристи, които ще се чудят къде по дяволите е изчезнала водата им.

Той се свърза със светлината в съзнанието му, която му показваше къде е камъка.

- Звездата се намира в тази посока. А за молбата ти, ще направя всичко по силите си -каза той и се запита кога звукът от смеха й е станал по-приятен и от музика. Тайно оправи панталоните си, така че ходенето да не е чак толкова болезнено и тръгна напред, избутвайки решително всички мисли за голото тяло на Кийли от съзнанието си.

Погледна към нея и ахна, когато съзря вълнението, което светеше в зелените й очи. Добре де, поне ще се опита да избута повечето мисли за голото й тяло от съзнанието си.