Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Вече не знаеше как да се държи с Жозефин. Страхуваше се от деня, в който нямаше да има какво повече да се каже и да се направи. Бе повярвал, че търпението може да надделее над тъгата и да притъпи спомена, но се оказа, че въпреки последната им среща в театъра нищо не се бе променило и тя продължаваше да го отхвърля.
Тайното му опасение, което се боеше дори да спомене, бе, че набързо откраднатата прегръдка при стълбите ще се окаже последна и той ще се види принуден да продължи живота си сам.
Може би това е краят на стария ми живот и началото на новия, помисли, връщайки се към обясненията на Александър, който му показваше пътя към бараката на главния градинар на кралицата.
Намериха мястото. Малка къщурка от червени тухли точно срещу една голяма къща, и тя от червени тухли, ярко осветена в черната нощ. Филип спря колата пред бариерата, бутна я и пусна Александър да почука на вратата.
— Бека! Бека! — силно прошепна той. — Аз съм, Александър… Отвори!
Приведен, Филип се опитваше да зърне нещо в тъмнината, надничайки през прозореца на къщурката. Различи запалена свещ, кръгла маса, стара печка, зачервена от пламтящия огън, но ни следа от Бека.
— Може би не е дошла — предположи той.
— Или се опасява да не я намерят — отвърна Александър.
— По-добре се покажи ти на прозореца и потропай леко по стъклото.
Александър застана пред прозореца и потропа, повтаряйки: Бека, Бека, аз съм, Александър.
Дочуха някакъв шум отвътре, после стъпки и вратата се отвори.
Беше Бека. Дребна жена с бяла коса, увита в шалове и вълнени жилетки. Изгледа ги двамата, после учуденият й поглед се спря на Александър.
— Хелоу, luv, какво правиш тук?
— Дойдох да те взема. Искам да дойдеш у нас. Запознай се с баща ми.
Филип се поклони. Премига, разпознавайки синия кашмирен шал с бежов бордюр, който едно време бе подарил на Ирис, след като се бе оплакала, че умира от студ в Мьожев, и съжаляваше, че не е останала в Париж за коледните празници.
— Добър вечер, госпожо — поздрави той с поклон.
— Добър вечер, господине — поздрави тя в отговор, оглеждайки го, подпряла ръка на открехнатата врата.
Бялата й коса бе разделена на път по средата и захваната с шноли във формата на делфини, единият розов, другият син.
— Александър има чудесна идея — продължи Филип, — иска да дойдете за Коледа у нас.
— Ще те настаним в стаята за бельото. В нея и без това има легло, топло е и ще спиш, и ще се храниш там, докато…
— Докато пожелаете да останете при нас — прекъсна го Филип. — Без да поставяме никакви срокове, ще постъпите както решите, и ако кажете, че искате да си тръгнете утре, няма да ви насилваме да оставате.
Бека приглади с ръка косата си. Нагласи шала си, потупа плохите на полата си, търсейки в трескавите си движения отговора, който очакваха мъжът и момчето, застанали на прага, изпълнени с уважение, без да я притискат, разбрали важността на момента, както и това, че се готвеха да променят из основи начина й на живот. Попита дали може да помисли, обясни им, че поканата я сварва неподготвена точно когато вече е постигнала някакъв мир с нощта, със студа, с глада, с начина на живот, който води, и че ще е добре да я оставят да помисли сама, облегнала гръб на вратата. Не искаше да гледат на нея като на просякиня, принудена да мизерства, протегнала ръка за подаяние, искаше да реши съвсем свободно и затова се нуждаеше от кратко усамотение и размисъл. Знаеше, че води странен живот, но тя си го бе избрала. Дори да не го бе избрала, бе го приела смело и с чисто сърце, държеше на избора си, защото за нея той бе синоним на свобода.
Филип кимна с разбиране и вратата бавно се затвори пред изненадания Александър.
— Защо каза всичко това? Нищо не разбрах.
— Защото е свястна жена. Хубав човек…
— Аха! — отвърна Александър, гледайки объркано вратата. — Мислиш ли, че не иска да дойде?
— Мисля, че искаме от нея нещо огромно, което може да преобърне живота й, затова се колебае. Разбирам я.
Отговорът задоволи Александър за кратко, но почти веднага той каза разтревожено:
— Ами ако не иска да дойде, тук ли ще я оставим?
— Да, Александре.