Тайната история

— Мисля, че когато става дума за болести, ние сме много по-лицемерни, отколкото хората от предишни епохи — сподели веднъж Джулиан. — В Америка богатият се преструва, че бедният му е равен във всичко с изключение на парите, а това просто не е истина. Някой от вас помни ли определението за справедливост на Платон в „Република“? Справедливостта в едно общество се изразява в това всяко едно ниво от йерархията да функционира на своето място и да бъде доволно от този факт. Бедният, който иска да се издигне над положението си, само ненужно вгорчава своя живот. Мъдрите бедни винаги са го знаели, както и мъдрите богати.

Сега не съм уверен, че това е вярно, защото ако е, тогава къде е моето място — трябва ли все още да лъскам стъклата на колите в Плано? Няма никакво съмнение, че Хенри бе напълно убеден във възможностите и положението си в света, и бе толкова доволен от тях, че притежаваше странната способност да кара други (включително и мен самия) да се чувстват доволни от по-ниското си положение, каквото и да бе то. Бедните рядко се впечатляваха от маниерите му, освен съвсем повърхностно, което пък от своя страна им позволяваше да прозрат през поведението му и да видят истинския Хенри. Онзи Хенри, когото аз познавах — сдържан, вежлив и в много отношения също толкова обикновен и откровен, колкото и те самите. Джулиан също притежаваше това качество и си бе спечелил огромното възхищение на съседите си, така както си представяме, че любезният Плиний се е радвал на любовта на бедните си съседи от Комо и Тифернум.

През по-голямата част от вечерята Хенри и момчето говореха с най-подробни и озадачаващи ме изрази за земята около Хампдън и Хусатоник — райониране, застрояване, цена за акър, неразчистена земя, право на собственост и кой го притежава — останалите вечеряхме и ги слушахме. Това бе разговор, който може да бъде дочут край всяка селска бензиностанция или бакалия, но това, че го чувах, ме направи необичайно щастлив и ми донесе облекчение.

Когато премислям събитията от миналото, ми е странно колко малко влияние бе оказал мъртвият фермер върху толкова нездраво и истерично въображение като моето. Много лесно мога да си представя безбройните кошмари, които подобно нещо може да предизвика — отваряне на вратата към въображаема класна стая, облечена във вълнена риза фигура без лице се подпира на една банка, или пък зловещата й гримаса, когато спира да пише на черната дъска и се извръща към мен. Предполагам, доста показателен е фактът, че много рядко се замислях за това и то само в случаите, когато това ми бе напомняно по някакъв начин. Мисля, че другите бяха обезпокоявани от мъртвеца толкова, колкото и аз самият, че дори и по-малко. Това си личеше от факта, че запазиха присъщото си поведение и добро настроение толкова дълго. Беше чудовищно, но самият труп не изглеждаше като нещо повече от реквизит, като нещо тъмно, донесено отвън от сценичните работници и поставено в краката на Хенри, за да бъде открито щом включат светлините. Образът на трупа, проснат вторачен и безмълвен, сред локвата кръв, неизменно предизвикваше тревожна тръпка, но тя бе относително безболезнена в сравнение с напълно истинската и неизменна заплаха, която сега осъзнах, че представлява Бъни.