Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
Знаехме, че Марион забелязваше разликата в поведението на Бъни толкова добре, колкото и ние самите, и бе озадачена и раздразнена от нея. Ако бе видяла как се държи Бъни, когато е с нас, без съмнение щеше да осъзнае, че причината не е в нея. Тя обаче ставаше свидетел само на провалените срещи, на внезапните смени в настроението, на потиснатостта и на бързите необясними гневни изблици, които привидно бяха насочени само срещу нея. Дали се виждаше с друга? Дали искаше да скъсат? Позната на Камила от детската градина й казала, че един ден Марион звъняла на Бъни от работа шест пъти и на последния той й затворил телефона.
— Боже, моля ти се, нека го разкара — каза Франсис с очи, вперени в небесата, когато научи това.
Не коментирахме нищо повече, но ги наблюдавахме внимателно и се молехме да се разделят скоро. Бъни щеше да си държи устата затворена, ако мислите му бяха заети със самия него, а сега, когато подсъзнанието му се бе отскубнало от клетката и се мяташе непостоянно като прилеп из пустите коридори на черепа му, не можехме да предвидим какво ще стори.
С Клоук се виждаха даже още по-рядко. Не ги свързваше почти нищо, като изключим училището. А Клоук, който се движеше в шумна компания и освен това вземаше доста наркотици, бе напълно зает със самия себе си, изглеждаше невероятно да се занимава с поведението на Бъни или дори да му обръща внимание. Живееше в сградата, съседна до моята, на име „Дърбинстол“, кръстена от шегаджиите в колежа „Далмейн125 хол“, тъй като бе оживено съсредоточие на онова, което администрацията предпочиташе да нарича „дейности, свързани с наркотици“. Посещенията в нея понякога бяха придружени от експлозии и малки пожари, предизвикани от самотни кокаиномани или студенти-химици, работещи в мазето. За наш късмет Клоук живееше на партера и прозорците му гледаха към улицата. Щорите никога не бяха спуснати, а и непосредствено пред къщата нямаше дървета, така че можехме спокойно да седим пред входа на библиотеката на около петнадесет метра от там и да се наслаждаваме на величествената и незакривана гледка на Бъни в рамката на светлината на прозореца, докато зяпаше с отворени уста комикси или говореше, размахвайки ръце пред невидимия Клоук.
— Просто ми се ще да зная къде ходи — обясни Хенри.
В интерес на истината беше много лесно да го следим, защото според мен, Бъни също не бе склонен да изпуска от погледа си другите и особено Хенри за по-дълго време.
Към Хенри се отнасяше с известно уважение, но останалите бяхме принудени да понасяме изтощителната и ежедневна тежест на гнева му. През повечето време Бъни просто ни дразнеше, като например с невежите си и чести тиради срещу католическата църква. Семейството му принадлежеше на епископалната църква, а моите родители, доколкото ми бе известно, не демонстрираха никаква религиозна принадлежност. Хенри, Франсис и близнаците обаче бяха възпитани в римокатолицизма, затова неспирният и невеж поток от богохулства от страна на Бъни ги вбесяваше, въпреки че нито един от тях не ходеше често на църква. С похотливо изражение и намигвания Бъни разказваше истории за прегрешили монахини, развратни католички и кюрета-педерасти.
— Та значи, отец Как-му-беше-името, казва на хористчето, имайте предвид, че хлапето е на девет години, беше в един скаутски отряд с мен, та падрето казва на Тим Мълруни „Чадо, искаш ли да видиш къде аз и другите свещеници спим през нощта?“
Измисляше нечувани истории за извращенията на най-различни папи, осведомяваше ни за почти неизвестни положения от католическата доктрина и бълнуваше за заговорите на Ватикана, пренебрегвайки смелите опровержения на Хенри и смотолевените забележки на Франсис за парвенютата-протестанти.
По-зле ставаше обаче, когато Бъни реше да се съсредоточи само върху един. Притежаваше някаква свръхестествена способност да удари в болното място в точния момент, за да нарани и обиди най-силно. Чарлс бе добряк и бавно се ядосваше, но понякога тези антикатолически дитирамби дотолкова го разстройваха, че чаената му чаша потракваше в чинийката. Беше чувствителен и към забележки, свързани с пиенето му. В интерес на истината, Чарлс пиеше много. Всички пиехме, но макар Чарлс да не прекаляваше пред очите на всички ни, често подушвах алкохол в дъха му в доста необичайни часове или пък когато в ранния следобед се отбивах у тях неочаквано, го намирах с чаша в ръка — нещо донякъде оправдано предвид създалите се обстоятелства. Бъни проявяваше престорена и вбесяваща загриженост, която подправяше със злобни коментари за пияници и алкохолици. Значително преувеличаваше броя на изпитите от Чарлс коктейли. Анонимно пускаше в пощенската му кутия въпросници („Чувствате ли, че понякога се нуждаете от питие, за да превъзмогнете деня?“) или брошури, в които луничаво дете нажалено гледаше майка си и питаше „Мамо, какво е да си пиян?“. Веднъж стигна дотам, че съобщи името на Чарлс в местния филиал на Анонимни алкохолици, вследствие на което той бе залят от брошури, обаждания и дори бе посетен лично от доброжелателен човек, преминал дванадесетте етапа в „АА“.