Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
С оглед на историята, която току-що бях чул, епиграмите на Калимах, свързани с румени бузи, вино и целувките на младежи с изваяни тела под светлините на факлите, ми се струваха неуместни. Вместо това избрах една доста тъжна, чийто превод гласи следното: „На заранта погребахме Меланип, с изгрева на слънцето девойката Васило умря от собствената си ръка, тъй като не можеше да понесе да положи брат си на кладата и да живее; домът бе застигнат от двойна горест, а цяла Кирена преклони глави, когато видя дома на щастливите деца опустял“.
Завърших съчинението за по-малко от час. Препрочетох го и проверих окончанията, после си измих лицето и смених ризата, взех книгите и тръгнах към стаята на Бъни.
От нас шестимата, само аз и Бъни живеехме в общежитията. Неговата сграда се намираше срещу столовата от другата страна на поляната. Стаята му бе на партера, което сигурно му причиняваше неудобства, тъй като прекарваше по-голямата част от времето си на горния етаж в кухнята — гладеше панталоните си, тършуваше из хладилника или по риза, наведен през прозореца, викаше към преминаващите. Когато не отвори вратата на стаята си, се качих горе, за да го потърся и го намерих да седи на перваза на прозореца, пиеше кафе и разглеждаше списание. Малко се изненадах, когато видях там и близнаците. Чарлс бе кръстосал левия си глезен над десния и вяло разбъркваше кафето си, загледан през прозореца, а Камила — това ме изненада най-много, защото тя не беше много по домакинските задължения — гладеше една от ризите на Бъни.
— А, здрасти, друже — каза Бъни. — Влизай. Седим си тук на приказки и кафе. Да, жените ги бива за две неща — добави той, когато ме видя, че гледам към Камила и дъската за гладене, — и тъй като съм джентълмен — смигна ми недвусмислено — не искам да кажа кое е другото нещо, в смесена компания сме. Чарлс, ще му донесеш чаша кафе, нали? Няма нужда да я миеш, достатъчно е чиста — вметна рязко, когато видя, че Чарлс взема мръсна чаша и пуска водата. — Написа ли си съчинението?
— Да.
— Коя епиграма?
— Двадесет и втора.
— Хм. Изглежда всички са избрали сантименталните. Чарлс е писал по една, в която едно момиче умира и всички приятели скърбят за нея, а ти, Камила, си избрала…
— Четиринадесета — отвърна Камила без да вдига поглед и притисна доста яростно върха на ютията в яката на ризата.
— Ха. Самият аз избрах една от по-колоритните. Бил ли си във Франция, Ричард?
— Не.
— Значи това лято трябва да дойдеш с нас.
— С кои вас?
— С Хенри и мен.
Останах толкова слисан, че можах само да примигна срещу него.
— Франция? — попитах.
— Ме уии. Двумесечно пътешествие. Нещо уникално. Погледни — и ми подхвърли списанието. Сега видях, че беше лъскава брошура.
Прегледах го. Беше претенциозно пътешествие — „луксозна баржа-хотел“, с която се тръгва от Шампан, после с балон се отива до Бургундия, където чака друга баржа, през Божоле, към Ривиерата, Кан и Монте Карло — беше богато илюстрирана, с ярки цветни фотографии на изискани ястия, покрити с цветя палуби на лодките, щастливи туристи, „гръмващи“ бутилки шампанско и махащи от кошницата на балона към киселите стари селяни по полетата под тях.
— Изглежда супер, нали? — каза Бъни.
— Приказно.
— В интерес на истината, Рим беше добро място, но когато го опознаеш, ти заприличва на клоака. Освен това искам повече развлечения. Да се движа, да опозная местните обичаи. Между нас да си остане, но мисля, че на Хенри ще му хареса.