Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
От друга страна, отношенията му с Франсис бяха по-явни и още по-неприятни. Знаехме, че Франсис е хомосексуален, въпреки че никой никога не бе говорил за това. Франсис нямаше безразборни контакти, но от време на време изчезваше доста загадъчно от някой купон. Веднъж, съвсем в началото на познанството ни, когато бяхме сами и пияни в лодката, Франсис ми направи фин, но несъмнен намек. Изпуснах греблото и в суматохата, докато го вадех, почувствах върховете на пръстите му неочаквано, но напълно преднамерено, да се плъзгат по бузата ми. Вдигнах стъписано поглед и очите ни се срещнаха. Спогледахме се за миг, напълно забравили за изпуснатото гребло и за клатушкащата се лодка.
Бях ужасно объркан и засрамен, погледнах встрани и тогава за моя най-голяма изненада, Франсис изведнъж избухна в смях, предизвикан от неудобството ми.
— Не? — каза той.
— Не — отвърнах облекчен.
Тази случка доведе може би до известна студенина във взаимоотношенията ни. От една страна не смятам, че някой, който е отделил толкова време да изучава класиците, може да се безпокои от хомосексуалността. Но от друга не се чувствам удобно, когато тя ме засяга пряко. Харесвах Франсис много, но винаги съм се притеснявал в негово присъствие. Странно, ала именно това докосване изчисти взаимоотношенията ни. Предполагам, че съм знаел, че е неизбежно и съм се страхувал от него. След като веднъж се случи, не изпитвах никакво неудобство да оставам насаме с Франсис, дори и в най-подозрителни ситуации — пияни в апартамента му или пък близо един до друг на задната седалка на автомобил.
Отношенията между Франсис и Бъни бяха съвсем различна история. Чувстваха се добре заедно в обща компания, но ако някой се задържеше достатъчно дълго около нас, му ставаше ясно, че двамата рядко правеха нещо заедно и почти никога не оставаха насаме. Знаех на какво се дължи това, всички знаехме. Въпреки това никога не ми бе хрумвало, че дори дълбоко в себе си и двамата не се харесваха, нито пък че грубите шеги на Бъни прикриваха, макар и твърде изкусно, една силна и много целенасочена злоба по отношение на Франсис.
Предполагам, че шокът от осъзнаването е едно от най-неприятните от всички. Никога не съм се замислял, въпреки че би трябвало, за тези пагубни предразсъдъци на Бъни, намирани от мен за забавни — в тях нямаше и най-малка доза ирония, напротив, бяха смъртоносно сериозни.
При нормални обстоятелства Франсис бе способен да се грижи за себе си — бързо се палеше и имаше остър език, можеше да постави Бъни на мястото му във всеки един момент, но в случая бе разбираемо, че се боеше да го стори. Всички болезнено съзнавахме, че Бъни ден и нощ носеше със себе си, образно казано, стъкленица с нитроглицерин, която от време на време ни позволяваше да зърнем, за да не забравяме, че тя винаги е с него и че той притежаваше властта във всеки един миг да я разбие в пода.
Сърце не ми дава да разкажа за всички долни неща, които каза и направи на Франсис, за грубите шеги, забележките за педали и меки китки, откритите и унизителни поредици от въпроси за предпочитанията и привичките му: клинични, невероятно подробни и свързани с неща като клизми и джербили126.
— Само веднъж — помня как просъска Франсис през здраво стиснатите си зъби, — само веднъж бих искал да…
Вероятно очаквате, че след като по това време не бях прегрешил с нищо срещу Бъни или извършил престъпления срещу човечеството, аз не съм се превърнал в мишена за непрекъснатия му масиран огън. Но аз се превърнах в такава — може би повече за негово, отколкото за мое нещастие. Не разбирам как може да е бил толкова сляп и да не е съзирал опасността, която произтичаше от това да се отчужди от единствения безпристрастен, от единствения си евентуален съюзник? Много харесвах другите, но също толкова харесвах и Бъни, та нямаше толкова бързо да се присъединя към останалите, ако не се бе обърнал толкова свирепо срещу мен. Може би в неговото съзнание ревността бе основателна причина — пристигането ми почти съвпадна с неговото изпадане от групата. Неприязънта му бе жалка и детска, няма съмнение, че изобщо не би избила, ако не го тресеше параноята и бе в състояние да отличи приятелите от враговете си.