47-ият самурай [bg]

— Дошу каза, че сте добър ученик. Уменията и характерът ви много са го впечатлили, а той умее да преценява хората.

— Господине, радвам се, че преминах това изпитание и съм се представил добре.

— Кажете сега. Споменахте, че е спешно.

— Да. Мисля, че знам къде е мечът, който бе откраднат от Филип Яно. Би трябвало да го реставрират. Най-вероятно е даден за полиране, защото това е най-дългата и трудна част от процеса. Мога да си загубя цяла седмица с проверки и телефонни разговори, но знам, че вие имате необходимата информация. За секунди можете да разберете къде е.

— Искате да разпитам?

— Знам как действат тези хора и не мисля, че с обикновено разпитване можете да ги намерите. Те искат мечът да бъде реставриран колкото може по-скоро. Искат работата да бъде свършена до определен срок. Времето им изтича, затова много бързат. Трябва също да възстановят ръкохватката и ножницата, и то на най-високо художествено ниво. Това означава, че някой известен полировач вероятно внезапно е изчезнал. Вече не се появява в обществото. Приятелите му нямат новини от него и се тревожат. Оттеглил се е, неочаквано е решил да отиде на „почивка“ или нещо такова.

— Познавам един журналист, който вероятно знае. Седнете, докато му изпратя имейл, моля.

Ученият включи компютъра си.

Боб седна и заоглежда красивите оръжия наоколо, заслуша се в тракането на клавиатурата. В това помещение можеше да проследи цялото развитие на формата на остриетата във времето, извивката постепенно се увеличаваше през различните периоди, после пак намаляваше, доближавайки се до правата линия. Цубата се беше променяла от единичен железен диск, недодялан като викингско весло, до сложна, инкрустирана със злато резба, твърде елегантна, твърде красива за безспорното си предназначение, а именно да пази ръката от вражеското острие. Върховете бяха ставали по-издължени или по-къси, браздите на остриетата се бяха удължавали към края, появяваха се двойни, после се скъсяваха и накрая съвсем изчезваха. Виждаше еволюцията на хамона, понякога съвсем ефирен и незначителен на границата между твърдата калена стомана и по-меката от гърба на острието. Колекцията беше впечатляваща. Дори с повърхностните си знания Суогър имаше чувството, че познава един отделен свят. Кисаки, йокоте, мицугашира, хамон, шиноги, шиноги-джи, хира, ха, муне, минемачи, хамачи, мей, мекугиана, накаго, накагори — от върха до ръкохватката знаеше имената на всяка част на меча. Това бе цяла вселена.