Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Настаниха ги да живеят при нас и той дойде в моята барака. Още през първата седмица на дъсчената стена беше грубо закован кабинетният портрет на едно от тарлтънските момичета.
— Не е някое просто момиче или нещо подобно. Тя е от обществото, движи се сред най-свестните хора тук.
Следващата неделя се запознах с въпросната дама край един частен плувен басейн извън града. Когато пристигнахме с Ейли, мускулестото тяло на Шън, трептящо в банския му костюм, се намираше от другата страна на басейна.
— Ей, лейтенант!
Когато му махнах в отговор, той се ухили и ми намигна, като посочи с глава момичето до себе си. След това я смуши в ребрата и кимна към мен. Беше един вид представяне.
— Кой е тоя с Кити Престън? — попита ме Ейли и когато й казах, добави, че й приличал на трамваен кондуктор, след което се престори, че си търси билета.
Миг след това той преплува басейна с грациозен и мощен кроул и излезе при нас. Запознах го с Ейли.
— Какво ще кажеш за моето момиче, лейтенант? — попита ме той. — Нали ти казах, че си я бива? — Той кимна с глава към Ейли, този път, за да покаже, че неговото момиче и Ейли се движат в едни и същи кръгове. — Защо не вземем да вечеряме в хотела някой път?
След малко ги оставих, зарадван от вида на Ейли, която явно реши, че той в никакъв случай не е нейният идеал. Но от лейтенант Шън нямаше лесно отърване. Той огледа с весел и приветлив поглед цялата й хубава и нежна фигурка и реши, че я бива дори повече от другото момиче. След десет минути ги видях заедно във водата; Ейли плуваше по нейния съсредоточен начин, а Шън се премяташе буйно около и пред нея и я зяпаше прехласнато като момче, което гледа плаваща играчка.
През целия следобед се въртеше все около нея. Накрая Ейли дойде при мен и ми прошепна през смях:
— Той върви по петите ми. Мисли, че не съм си платила трамвайния билет.
Тя се обърна бързо. До нас беше застанала мис Кити Престън, а лицето й бе особено развълнувано.
— Ейли Калхун, не съм мислила, че можеш да стигнеш дотам, нарочно да отмъкнеш мъжа на друго момиче. — За миг по лицето на Ейли премина ужас от предстоящата сцена. — Мислех, че не си способна на такова нещо.
Гласът на мис Престън беше тих, но в него се долавяше онова напрежение, което можеше по-скоро да се почувства, отколкото да бъде различено със слуха, и видях как красивите и ясни очи на Ейли се озърнаха в паника. За щастие към нас, весел и невинен, се беше запътил самият Ърл.
— Ако държиш на него, в никакъв случай не бива да се унижаваш в негово присъствие — изрече бързо Ейли с високо вдигната глава.
Това беше първият й опит да се отнесе по общоприетия начин към наивното и егоистично чувство за собственост на Кити Престън или, ако щете, сблъсък между „възпитанието“ на Ейли и „посредствеността“ на другото момиче. Тя си тръгна.
— Почакай, малката! — извика Ърл Шън. — Какъв ти е адресът? Може да ми се прииска да ти се обадя по телефона.
Тя го погледна по такъв начин, който би трябвало да покаже на Кити, че не проявява никакъв интерес към него.
— Този месец имам много работа в Червения кръст — отвърна му тя с глас, хладен като сресаната й назад мокра руса коса.
По пътя за вкъщи се разсмя. Вече не се държеше като човек, когото, без да се усети, са забъркали в неприятна история.
— Тя никога няма да задържи този младеж — каза ми Ейли. — Той иска нещо ново.
— Очевидно иска Ейли Калхун.
Това й достави удоволствие.
— Би могъл да ми даде билетния си перфоратор да го понося като студентска значка. Ама че майтап! Ако мама види някой като него у нас, направо ще легне и ще умре.