Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Емили, събери си нещата — каза троснато. — Отиваме си.
Емили не помръдна. На лицето й се изписа израз на учудване, което премина в забавление. Олив я прегърна през рамо.
— Ела, мила. Да се махаме от този кошмар. След това Бревърт додаде:
— Чакаме те.
Неочаквано Петрокобеско каза нещо на мъжа с пелерината, който се приближи и стисна Бревърт за ръката. Бревърт го отблъсна сърдито, при което мъжът направи крачка назад и посегна към колана си.
— Не! — извика заповеднически Емили.
Последва още едно внезапно прекъсване. Вратата се отвори без почукване и двама яки мъже в рединготи и цилиндри на главите се втурнаха направо към Петрокобеско. Хилеха се и го потупваха по гърба, като говореха на непознат език, а след малко и той се ухили и ги потупа по гърбовете и тримата се разцелуваха, след което Петрокобеско се обърна към Емили и й заговори на френски:
— Всичко е наред — развълнувано каза той. — Даже не е имало и спорове. Ще получа титлата крал.
Емили се отпусна в стола си с дълбока въздишка, а устните й се разтвориха в спокойна усмивка.
— Много добре, Туту. Ще се оженим.
— О, небеса, какво щастие! — Той сплете ръце и впери възторжен поглед в избелелия таван. — Какво огромно щастие. — Падна на колене до нея и целуна ръката й от вътрешната страна.
— Какви са тези приказки за крале? — попита Бревърт. — Това… той крал ли е?
— Крал е. Нали, Туту? — Емили приглади нежно с длан мазната му коса и Олив забеляза, че очите й са необикновено блестящи.
— Аз съм твой съпруг — извика почти разплакан Туту. — Най-щастливият мъж на света.
— Чичо му е бил принц на Чешка Ханза преди войната — поясни Емили, а гласът й пееше от задоволство. — Оттогава има република, но селската партия поиска смяна и редът беше на Туту. Само че аз не исках да се омъжа за него, докато не настоеше да стане крал вместо принц.
Бревърт прокара длан по потното си чело.
— Искаш да кажеш, че всъщност това е истина?
Емили кимна.
— Събранието е гласувало за него днес сутринта. И ако ни дадете назаем вашия луксозен автомобил, ще влезем официално в столицата днес следобед.
IV
След повече от две години мистър и мисис Бревърт Блеър заедно с двете си деца стояха на един от балконите на хотел „Карлтън“ в Лондон — място, препоръчвано от управата за наблюдаване на кралското шествие. То започна със звуци на фанфари по булевард Странд и скоро пред погледа им се появи една от алените редици на конната гвардия.
— Мамо, леля Емили кралица на Англия ли е? — попита момиченцето.
— Не, мило, тя е кралица на една мъничка страна, но когато идва тук, се вози в кралската карета.
— Ооо.
— Благодарение на магнезиевите мини — додаде рязко Бревърт.
— Била ли е принцеса, преди да стане кралица? — попита момиченцето.
— Не, мило, беше си американско момиче, а после стана кралица.
— Защо?
— Защото нищо друго не я задоволяваше — отвърна бащата. — Помисли си само, по едно време можеше да се омъжи за мен. Ти какво предпочиташ, миличка — да се омъжиш за мен или да станеш кралица?
Момиченцето се замисли.
— Да се омъжа за теб — учтиво, но неуверено отвърна то.
— Стига, Бревърт — каза майката. — Ето ги, идват.
— Виждам ги! — извика момченцето.
Кавалкадата се понесе по претъпканата с народ улица. Зададоха се още конни гвардейци, една рота драгуни, съпровождащи ездачи и Олив усети, че дъхът й спира, и стисна парапета на балкона, когато между двойката редици от кралски телохранители се зададоха двете величествени златно пурпурни карети. В първата бяха кралските особи — униформите им блестяха с лентите, кръстовете и звездите, а във втората — двете кралски съпруги; едната стара, а другата млада. Както всеки друг път, сцената беше заобиколена от блясъка, излъчван винаги от старата империя, която заемаше половината свят, от нейните кораби и церемонии, пищност и символи, и тълпата го усещаше — пред шествието се носеше слаб шепот, който се възвисяваше до силни приветствени възгласи. Двете дами се кланяха наляво и надясно и макар че малцина знаеха коя е втората кралица, приветстваха и нея. В миг величествената паноплия премина под балкона и изчезна от погледа. Когато Олив се обърна, в очите й имаше сълзи.