Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година
- Автор: Чудинова Елена Петровна
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Велик архонтски събор
- ISBN: 9786199004111
- Переводчик: Надя Попова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година». Краткое содержание книги:
Антиутопията „Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година“ (2005) й донася невероятен успех с продадени над 100 000 екземпляра в Русия.
* * *
Годината е 2048. Властта в Западна Европа е в ръцете на ислямисти, Европейският съюз е преименуван в Еврабия. Шериатът е узаконен, католическите храмове се унищожават и поругават. Французите, които отказват да приемат исляма, са обречени да живеят в гето. Символът на християнска Европа – катедралата „Парижката Света Богородица“ е превърната в джамията „Ал-Франкони“.
В Париж са останали две сили, които се противопоставят на окупацията. Армията Маки и католиците традиционалисти, криещи се в катакомбите на Париж. Двете сили се обединяват в един последен опит да спасят храма „Нотр Дам“.
На Соня изведнъж й олекна, сякаш дълго е мъкнала някакъв много тежък сак и изведнъж някой се е доближил и без да пита е хванал втората дръжка.
— Ще успеете ли без мен да включите документите в книгата? – попита тя, макар че в действителност питаше съвсем друго: не смятате ли, че това ще е в противоречие с глупавата ми безопасност?!
— Е, винаги може да се уточни нещо и по мейла. – Сложил настрана слушалката, неочаквано той внимателно докосна ръката й. – С книгата всичко ще е наред, София.
* * *
— „Електра“, впрочем, остана да съществува и след Леонид. Макар че все по-трудно ставаше да се издават книги, под натиска на мюсюлманската диаспора властите изнамираха все нови и нови пречки. Добре, Слобо, може би някой път ще имаме възможност да си довършим разговора. Гледайте, колко народ се събира!
* * *
Вече ставаше очевидно, че импровизираните пейки, за които се бяха погрижили от вечерта Йожен-Оливие и отец Лотар, изобщо нямаше да стигнат. Мнозина като София се настаниха направо на стъпалата.
— Виж ти, ама че работа! Пол! Пол Герми! – възкликна Жана, гмурвайки се в тълпата.
Йожен-Оливие усети странна обида: Жана се беше изплъзнала точно сега, когато заради необяснимото поведение на София Севазмиу на сърцето му беше толкова тревожно и тежко. Защо е тук този арабин?
— Здравей, исках да ти благодаря. – Жана бе успяла да се промъкне все пак до Герми, макар че никак не беше лесно да се движиш между постоянно прииждащата тълпа. – Бях помолила само да смените номерата, а вие сте ми го потегнали до винтче.
— Е, направихме го покрай другото – отвърна весело Герми. Идването му тук, на събранието на Маки, необратимо тласкащо живота му в друго, съвсем различно и шеметно русло, му костваше много. Но сега да става каквото ще, той не съжаляваше за нищо. – Ами ти караш като луда. Профилактиката е велико нещо.
— Така си е! – Жана изчезна, промушила се под нечий лакът.
По средата на платформата, където осветлението беше по-ярко, няколко души майсторяха от шперплат и щайги нещо подобно на трибуна. София със странния си събеседник, Брисевил и отец Лотар си пробиваха път към нея.
Някои макисари, особено от младите, гледаха отец Лотар не по-малко изумено, отколкото други – Ахмад ибн Салих. Този път свещеникът не беше с предназначената си за разходки из града „работна“ маскировка, а в пълен наряд – с расо като камбана, дълго до пода, бяла якичка и бирета с черен пискюл.
— Започва!
Йожен-Оливие грейна, защото Жана отново стоеше до него.
— Много моля за тишина, за истинска тишина! – Ларошжаклен, когото Йожен-Оливие до момента не беше видял сред присъстващите, се покатери най-отгоре на нестабилното съоръжение. – Тук сме се събрали повече от петстотин и петдесет души и ако не успеем да постигнем някаква чуваемост, значи толкова много хора сме дошли напразно. Тук микрофони няма.
За миг тълпата зашумя още по-силно, сякаш през нея мина вятър. Но много скоро вълнението се уталожи и наистина стана доста тихо.
— Да, и за да се избегнат недоразуменията! – София вдигна ръка. – Тук няма никакви араби. Този човек е наш временен съюзник от Русия, Слободан Кнежевич.
— На ти сега по-особен изрод – пошепна Жана на ухото на Йожен-Оливие. Очите й направо бяха станали кръгли. – От Русия! Това не е ли там, дето държат сарацините в резервати?
— Е, за резерватите не знам – пошепна в отговор Йожен-Оливие. – Но във всеки случай, там те със сигурност не са на власт, щом за изродите Русия е Дар-ал-Харб, или „държава кафир“, както пишат във вестниците.
Малко му олекна на душата. Значи той не е никакъв Ахмад ибн Салих, а обикновен руски шпионин. Само че… защо тогава гледаше с такава злоба?
— Днес заедно с нас са дошли и хора от християнските общини – продължи Ларошжаклен. – Главният им ръководител е отец Лотар, извинете ме, че го казвам така простичко, но ако съм разбрал добре, всички окончателни решения вземате вие, нали?
— Временно – отвърна свещеникът. – Само временно. Идното лято се предвиждаше да бъде избран епископ на Париж. Но, както разбирам, сега нямаме възможност да чакаме назначаването му.
— Нито ден, може би дори вече отброяването е започнало и става дума за часове. И така, известно ни е от достоверен източник, че в Париж се очакват промени. Те засягат в еднаква степен и нас, и обитателите на катакомбите, тях дори може би повече. – Ларошжаклен млъкна за миг и Йожен-Оливие с всичките си фибри усети, че точно сега ще бъде изречено най-важното, може би много страшно нещо. – Властите са решили да премахнат гетата.