Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Извън кораба бяха работили повече от десет сламкари. Пръстеновидните подпори на тороидите не бяха довършени… ала всички извънземни припряно се прибираха вътре през херметичния шлюз.
Посредничките се втурнаха в тороида, като отскачаха от стените, за да не си пречат. Повечето по един или друг начин показваха, че са фюнч(щрак)и на извънземните. Почти не използваха долните си десни ръце. Опитваха се да застанат с глави, ориентирани в една и съща посока.
Господарката беше бяла. Кичурите под мишниците и около слабините й бяха дълги и нежни като козина на ангорска котка. Когато всички се събраха, тя се обърна към сламкарката на Уитбред и заповяда:
— Разказвай.
Кафяво-бялата обясни за случая с юнкерите.
— Сигурна съм, че говореха сериозно — заключи тя.
— Съгласна ли си? — попита господарката водачката на Потър.
— Да, напълно.
Надигна се панически шепот — и на сламкарски езици, и на англически. После господарката отново заговори и се възцари тишина.
— Какво им отговорихте?
— Че болестта спокойно може да е свързана с неправилно хранене…
Посредничките избухнаха в поразително човешки смях, но не и онези, които още нямаха придадени фюнч(щрак)и.
— … и им дадохме храна за инженерката. Това няма да помогне, разбира се.
— Успяхте ли да ги заблудите?
— Трудно е да се каже. Не сме способни да ги лъжем в очите. Нашата специалност е друга — отвърна сламкарката на Потър.
В тороида се разнесе шушукане. Господарката ги остави известно време, после продължи:
— Какво би могло да означава това? Обяснете.
— Няма начин да са чак толкова различни от нас — отговори една от фюнч(щрак)ите. — Те водят войни. Споменаваха за цели обезлюдени планети.
— Смятаме, че знаем какво кара човеците да воюват — намеси се друга. В движенията й имаше нещо грациозно, по човешки женствено. Господарката го намери за гротескно. — Повечето животни и на нашия, и на техния свят инстинктивно се предават на по-силния, което не позволява на видовете да се самоизтребват. Човеците използват оръжия и това отслабва този инстинкт.
— Но някога и при нас е било същото — обади се трета. — Преди еволюирането на стерилни посреднички. Не споменахте ли, че човеците нямат посредници?
— Те нямат същества, чиято задача е да водят преговори между потенциални врагове — поясни сламкарката на Сали Фаулър. — Човеците са аматьори във всяко отношение, едновременно умеят много неща, но нито едно съвършено. И преговорите им се водят от аматьори. Когато не постигнат резултат, избухва война.
— Те са аматьори и като господари — прибави друга сламкарка и нервно разтри центъра на лицето си. — Редуват се да играят ролята на господар. По средата на бойните си кораби разполагат „морски пехотинци“, в случай че задните отсеци поискат да станат господари. И все пак, когато говори „Ленин“, капитан Блейн се подчинява на заповедите като кафяв. Трудно е да си фюнч(щрак) на полугосподар.
— Съгласна съм — каза сламкарката на Уитбред. — Моят не е господар, но някой ден ще стане.
— Нашата инженерка откри много възможности за усъвършенстване на уредите им — започна друга. — Не можем да отнесем доктор Харди към никоя класа…
— Престанете — нареди господарката и глъчката стихна. — Имаме конкретен проблем. Какво научихте за възпроизводството им?
— Те не говорят за това с нас. Трудно е да разберем нещо. Изглежда, че на борда има само една женска.
— Само ЕДНА женска ли?
— Доколкото можем да преценим.
— Останалите безполови ли са?
— Явно не. И все пак женската не е бременна и откакто сме тук, не е забременявала.
— Трябва да разберем — заяви господарката. — Но дискретно. С небрежни въпроси, като внимавате да разкривате колкото се може по-малко информация за нас. Ако подозрението ни се окаже вярно… възможно ли е наистина да е така?
— Това противоречи на всички еволюционни принципи — отвърна една от сламкарките. — Индивидите, които оцеляват до зряла възраст, трябва да предадат гените си на следващото поколение. Тогава как…
— Те са извънземни. Не забравяйте, че са извънземни — напомни сламкарката на Уитбред.
— Трябва да научим. Изберете една от вас, формулирайте въпроса си, после определете човека, на когото ще го зададете. Останалите избягвайте тази тема, освен ако те не започнат първи.