Прашинка в Божието око

— Господин Ренър, кой друг? Приех го като комплимент — към чувството ни за хумор, разбира се.

— Доктор Хорват ще му откъсне главата. Би трябвало да сме извънредно предпазливи в отношенията си с извънземните. Да не нарушаваме табутата им и така нататък.

— Доктор Хорват — рече Потър. — Това ми напомня, че доктор Хорват искаше да ви попитаме нещо. Нали знаете, че на борда на „Макартър“ имаме кафява?

— Естествено. Миньорка. Корабът й посети „Макартър“, после се върна празен. Беше очевидно, че е останала при вас.

— Тя е болна — каза Гавин. — Положението й се влошава. Доктор Блевинс смята, че проявява признаци на хранително заболяване, но не е в състояние да й помогне. Имате ли представа какво може да й липсва?

Уитбред предполагаше, че знае защо Хорват не е попитал за кафявата своята сламкарка: ако извънземните поискаха да видят миньорката, щеше да се наложи да им откажат по личната заповед на адмирала. Министърът смяташе това за глупаво, ала не можеше да не се подчини. Заповедите си бяха заповеди.

Сламкарите не отговориха незабавно и Уитбред продължи:

— Биолозите са опитали много неща. Нови храни, анализ на храносмилателните течности на кафявата, рентгенови снимки за тумор. Дори сменили атмосферата в каютата й, за да е като на вашата планета. И нищо. Била тъжна, виела, почти не се движела. Слабеела. Козината й започнала да капе.

— Значи не знаете какво може да й е, така ли? — с необичайно безизразен глас попита сламкарката на Уитбред.

— Не знаем — призна той.

Извънземните втренчено ги наблюдаваха и юнкерите се почувстваха неловко. Сега изглеждаха абсолютно еднакви — плуваха в едно и също полусвито положение, с едни и същи усмивки. Индивидуалните им разлики не се забелязваха. Навярно всичко бе само заради позата…

— Ще ви донесем храна — внезапно каза сламкарката на Потър. — Възможно е да сте познали и причината за болестта наистина да е такава. — Двете извънземни се отдалечиха. Малко по-късно тази на Уитбред донесе херметично затворен чувал, пълен със зърно, големи колкото сливи плодове и парче сурово месо. — Сварете месото, накиснете зърното и й дайте плодовете сурови — рече тя. — И проверете йонизацията във въздуха на каютата й.

Момчетата потеглиха към катера с открит скутер.

— Държаха се много странно — отбеляза Потър. — Струва ми се, че преди малко се случи нещо много важно.

— И аз мисля така.

— Но какво?

— Може да са решили, че сме се отнасяли зле с кафявата. Или се чудят защо не сме я довели тук. Или пък обратното: удивени са, че полагаме толкова грижи за обикновена кафява.

— Възможно е също просто да са били уморени и само така да ни се е сторило. — Потър включи предните дюзи, за да намали скоростта.

— Погледни назад, Гавин.

— Не ме разсейвай. — Той внимателно приземи скутера, после се озърна.