Връхлита страховит легион

— Не се тревожете — обади се Брандос. — Крийган може да накара да изгорят Амиранта като еретик, но няма да му счупи ченето. Той е възпитан човек.

Амиранта се усмихна криво.

— Той е прагматик. Не одобрява сферата на моите интереси, но никога не се е месил.

— Хубаво е, че живеем в различни части на света — отбеляза Брандос. — И между нас има цял океан. — Намигна на Пъг и семейството му. — Така нещата остават под контрол.

Магнус се засмя и поклати глава, Калеб също се усмихна.

— А защо всъщност е този юмрук в зъбите? — попита Миранда. — Съжалявам, че не бях тук, за да го видя, но ми е интересно.

— О, това е дълга история… — поде Брандос.

Амиранта го прекъсна:

— И е свързана с отец-епископа. Преди четири, не, пет години, да, вече пет. Носеше се слух за един демон, видели го на крайбрежието, накъде около Крондор, в селцето Жълтото муле.

— Кръчмата там си я бива — отбеляза Брандос.

— Бива си я — съгласи се Амиранта. — Настанихме се в нея и се заехме да установим дали слуховете са верни, или не, и тогава се появи Сандрина, която също бе дошла, за да отърве района от демона. Изглежда, интересите ни съвпадаха… А Сандрина, както сами знаете, е много красива жена. — Амиранта ги изгледа бавно. — И така, ние се обединихме.

— И друг път съм чувал за поява на демони, особено в района на Крондор — каза Пъг, погледна Магнус и Калеб, после вдигна въпросително вежди към Миранда.

— Имаше доклад от нашия приятел в двореца на принца — каза тя.

— Така ли? — попита Пъг. — Защо не знам за това?

— Не изглеждаше като нещо, заради което да те безпокоя. Имало демон, местните се отървали от него, какво толкова.

Брандос и Амиранта се спогледаха изненадано и Брандос попита:

— Местните?

— Явно отец-епископът е пропуснал да спомене имената ни в доклада — подхвърли Амиранта.

Пъг се усмихна.

— Нетипично за него. Той е много амбициозен. Но, моля те, продължавай.

— Няма много за разказване — въздъхна Амиранта. — В селцето пристигнал някакъв странен тип… малко луд дори, и заявил, че е пророк, после направил разни неща, с които да впечатли хорицата. Изцерил една-две рани, прогонил маната от овошките и доста добре предсказвал времето. Събрал малка група последователи и след година успял да ги убеди, че е божие превъплъщение. После обаче нещата се влошили.

— Аха — съгласи се Брандос. — Хората, дето не го подкрепяли, внезапно взели да се разболяват, млякото на кравите им се пресичало, или им изсъхвали посевите.

— Проклятия — каза Пъг. — Вещерска работа.

— Може би — рече Амиранта. — Майка ми са я наричали вещица повече пъти, отколкото бих могъл да си спомня. Дори моята титла „чародей“ в действителност на древния сатумбрийски език означава „призоваващ духове“, но сега го използват и вместо вещер.