Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
Раните й бяха позаздравели, но беше отслабнала ужасно. Все пак се беше добрала дотук и не се съмняваше, че Богинята е бдяла над нея.
— Значи работиш за Крийган — каза тя, когато Зейн се върна. Всичко я болеше.
— По-точно е да се каже, че работя с него — поправи я Зейн. — Или за хора, които работят с него. — Един монах влезе с поднос, остави го в скута на Сандрина и докато тя ядеше, Зейн продължи: — Напоследък орденът ви не разполага с достатъчно хора и средства и изглежда, по тези места ти си единственият Непреклонен рицар. Та затова епископът реши да те държим под око.
— Просто защото по случайност си бил в Итра?
— Не точно. Пратиха ме тук. Както и други хора в Досра, Мин и Стрелата, в случай че идеш там. Ако до седмица не бяхме получили вест за теб, щяха да пратят хора и на север. Има основания да смятаме, че се случва нещо сериозно в онова селце, където те пратиха…
— Акракон — уточни тя, млъкна и се зае с храната — зеленчукова супа и хляб. Не смяташе, че този мъж, тук, в манастира, независимо че намекваше, че е свързан с Храма в Крондор, може да е заплаха за нея. Както сам бе отбелязал, наблизо нямаше други представители на ордена — това място бе твърде отдалечено от политиката и интригите на Храма.
Зейн разбра, че няма да отговори, и продължи:
— Както и да е. Можеш да докладваш лично на отец-епископа, ако желаеш. Не съм получавал нареждания да те разпитвам подробно. Моята работа е само да се погрижа да се прибереш безпрепятствено, за да можеш да ни докладваш за наученото.
Тя се зачуди кои ли са тези „ние“, за които говори — Храмът, отец-епископът или господарите, на които служи този Зейн.
— Добре. Значи ще яздите с мен до Крондор?
— Не точно — отвърна той с усмивка. — Но първо се наяж.
Тя се намръщи и продължи да яде. Когато свърши, той отнесе подноса, а като се върна, я завари права.
— Още съм слаба — призна Сандрина.
Дойде един монах и Сандрина се нацупи, като видя, че й е донесъл рокля. Зейн забеляза недоволното й изражение и сви рамене.
— Това беше най-доброто, което успях да намеря. Всъщност помолих жената на продавача да ми я продаде. — Той погледна след монаха, който тъкмо излизаше, и добави: — Според мен на братята изобщо не им е хрумвало, че може да носиш панталони. Сигурно си първият Непреклонен рицар, когото виждат тук. — Засмя се. — Е, добре де, непреклонна рицарка.
Тя смъкна ризата, навлече роклята и призна:
— Няма много като мен. Това е неблагодарна работа и неподходяща за хора, които не са надарени с физическа сила. Дори някои силни мъже странят от нея. — Огледа роклята, която очевидно й бе голяма. — Как ще яздя с това?
— О, няма да яздиш. — Зейн извади нещо от кесията си и каза: — Ела до мен.
Тя застана до него и той поясни:
— Така ще е много по-бързо.
И изведнъж се озоваха в друго помещение и на друго място. Беше по-рано през деня, ако се съдеше по ярката светлина, и доста по-топло. В стаята имаше трима мъже.
Сандрина ги погледна, намръщи се, пристъпи към един от тях и преди някой да успее да реагира, го халоса с всичка сила в челюстта. Мъжът отлетя назад, хлъзна се по пода и се блъсна в стената.
Амиранта разтърси глава, примигна, надигна се и каза:
— Здравей, Сандрина. Радвам се да те видя.
Пъг ги гледаше стъписано. Малко неща можеха да го изненадат, особено на тази възраст, но внезапната поява на Зейн и жената, която миг по-късно бе повалила Амиранта с удар в зъбите, бяха сред изключенията.
— Поизгубила си форма, момиче — засмя се Брандос. — При други обстоятелства щеше направо да му строшиш ченето.
Сандрина едва сега забеляза стария боец и също му се усмихна.
— О, дърти мошенико. Как я караш?
Той я прегърна и каза:
— Криво-ляво. От време на време се сещам за теб.
— Очевидно няма нужда да ви запознавам — обади се Пъг.
— Няма — каза Сандрина. — Вие обаче кой сте?
— Пъг. Собственикът на този остров.
Тя се намръщи.
— Черният магьосник?
На устните му трепна усмивка.
— Това е дълга история. За момента по-важното е, че имаме обща цел.
— И тя е?
Амиранта се надигна от пода — потъркваше ударената си брадичка — и каза:
— Да открием откъде идват демоните.
Сандрина го изгледа с унищожителен поглед.
— С това ли се занимаваш сега?
Той разпери ръце.
— Не. Всъщност един демон едва не ме изкорми преди няколко седмици.
— Жалко, че не е успял.
— Голяма работа си, момиче — засмя се Брандос.
Тя го изгледа кръвнишки.
— Брандос, ти си добър човек, но не мога да кажа същото за компанията, в която се движиш.