Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
— Има един жрец на Килиан, който може да накара белезите да се стопят — каза Миранда.
— Защо? — попита Сандрина. Извърна очи към Амиранта и добави: — Белезите ми напомнят, че небрежността е най-краткият път към болката.
Амиранта наклони леко глава, сякаш в знак на съгласие, но не каза нищо.
— В такъв случай — понадигна се Брандос, — ако повече не съм ви нужен, ще ида да се поразтъпча. Напоследък, ако седя на едно място, често ми се придремва. Изглежда, това е първият признак на наближаващата старост.
Миранда се усмихна и отвърна:
— Ще накарам някой от учениците да те разведе наоколо. Има места, където е по-добре да не влизаш неподготвен. — Даде знак на един млад мъж с тъмна роба, той се приближи и Миранда му нареди да покаже на Брандос останалите постройки.
Пъг се обърна към Амиранта:
— Искаш ли и ти да се поразходиш?
— Ако нямаш нищо против — отвърна чародеят, — предпочитам да остана тук и да почакам Крийган.
Пъг и Миранда се спогледаха, но не казаха нищо.
— Пратихме вест на всички наши агенти, че Сандрина е тук — обясни Магнус, — така че предполагам, че той скоро ще се появи.
— В такъв случай — подхвърли Амиранта, — ако не възразявате, бих искал да пробвам вината ви.
Пъг се усмихна, махна на друг ученик и попита:
— Бяло или червено предпочиташ?
— Да — отвърна чародеят.
Миранда и Пъг се разсмяха.
— Донеси бутилка вино от избата — нареди Пъг на втория младеж. — Виж дали ни е останало от онова рейвънсбъргско червено — мисля, че трябва да има още няколко шишета. Донеси и чаши. — Огледа останалите. Магнус, Калеб и Миранда поклатиха глави и той добави: — Две.
Сандрина вдигна ръка и Пъг се поправи:
— Три.
Ученикът излезе и Миранда каза:
— Поразрових се сред някои стари документа в мазето на Звезден пристан, където се съдържат писания за така наречената „демонична наука“. Амиранта, ще съм ти благодарна, ако по-късно ги прегледаш. Не са много, така че няма да ти отнеме време.
Чародеят кимна, че няма нищо против.
— Е, аз пък имам урок, така че ще тръгвам — заяви Магнус. — По-късно ще се видим.
Калеб също се надигна и каза:
— Мен пък ме чакат разни домашни задачи. — Кимна на останалите и излезе.
Донесоха виното и Амиранта беше впечатлен от качеството на предлаганата реколта.
Вратата се отвори и влезе висок червенокос мъж. Зад него крачеше отец-епископ Крийган.
— Отиде си един приятен миг — промърмори Амиранта.
Сандрина понечи да се изправи, но отец-епископът й посочи стола.
— Довърши си яденето, момиче. — После извърна поглед към Амиранта и му каза: — Смятах те за мъртъв.
— Или си се надявал? — попита чародеят.
— Вино? — предложи Пъг.
Отец-епископът огледа масата, дръпна един стол и кимна.
— Джоми, а ти? — обърна се Пъг към червенокосия.
Мъжът се ухили, от което веднага придоби младежки вид, и рече:
— Разбира се.
Пъг даде знак да донесат още две чаши, а отец-епископът се обърна към Сандрина:
— Е, какво откри?
Сандрина започна да разказва историята си отдалече — още от нападението на фургона на търговеца на пътя за Акракон. Не пропусна и най-малката подробност: даваше си сметка, че всяка подробност може да се окаже жизненоважна за отец-епископа и неговия придружител. От време на време плъзгаше поглед към Амиранта, който седеше неподвижно и слушаше внимателно, както и всички останали около масата. Приключи разказа с посещението на пещерата и мъртвия отшелник. Накрая добави:
— По-голямата част от пътуването от Акракон до Итра все още ми се губи. Имах треска и на няколко пъти съм изпадала в несвяст. Конят ми е добре обучен и ме е пазил, докато съм лежала на земята. Не помня много от пристигането си в Итра. По-нататък вече знаете.
Отец-епископът погледна Амиранта и попита:
— Какво ти е мнението за повикването на чудовището и смъртта на магьосника?
Амиранта повдигна рамене.
— Очевидно е, че членовете на култа не са били доволни от резултата. — Помисли малко и продължи: — Мога само да предполагам, но жертвеният ритуал е имал за цел да призове нещо друго, докато вместо това, според описанието на Сандрина, са се появили няколко дребни демона. Мисля, че познавам този вид: изключително злобни прилепоидни създания с остри нокти и зъби… — Сандрина кимна. — Който и да е бил злощастният магьосник, опитвал е заклинание, далеч надхвърлящо способностите му, и е платил за това най-жестоката цена. Бил е на лов в непознати води и е използвал примамка, която го е превърнала в стръв. — Обърна се към Сандрина. — Демоните еднакви ли бяха?